— Прах за снемане на отпечатъци.
— Точно така — кимна тя, стигна до далечната стена и тръгна обратно. В един момент лъчът на фенерчето се закова на тавана. — Донеси ми един стол, Рой.
Той се подчини. Мейс се качи върху него, повдигна се на пръсти и насочи лъча към детектора за дим, монтиран на тавана. След няколко секунди му подаде фенерчето и заповяда:
— Качи се до мен и ми кажи какво виждаш.
Той стъпи на стола.
— Драскотини по боята и мръсни петна.
— Някой е вадил детектора — обясни тя.
— Вероятно за да му смени батерията.
— А какво ще кажеш за това?
Рой слезе от стола и насочи лъча към мястото на килима, което му показваше Мейс. После коленичи и се взря отблизо.
— Люспи боя?
— След обиска мястото би трябвало да е почистено с прахосмукачка — обясни тя. — Освен ако люспите са се появили след смъртта й. Я да разгледаме по-отблизо детектора…
Рой отново стъпи на стола, откачи жичките и й го подаде.
— Димните детектори са много удобни за монтиране на миникамери — заяви тя, докато въртеше уреда в ръцете си.
— Миникамери? Искаш да кажеш, че някой е наблюдавал Даян?
— Проникнали са в компютъра й, какво им е пречело да наблюдават и дома й?
— А защо полицията не е открила нищо?
— Защото камерите са били отстранени преди обиска. Мисля, че още утре трябва да огледаш обстойно кабинета си.
— Наистина ли мислиш, че има нещо общо с „Шилинг и Мърдок“? — скептично я изгледа той.
— Сделки за милиарди долари, фирми от Близкия изток? Ами, да…
— Това е само бизнес, и то доста скучен.
— Бизнесът на един човек може да се окаже апокалипсис за друг.
— Това пък какво означава, по дяволите?
— Майтап, какво друго? Но все пак се поогледай. Хайде да тръгваме. Ще те хвърля до апартамента ти.
Напуснаха къщата и яхнаха дукатито. Преди да запали мотора, Мейс се обърна да го погледне.
— Я ми кажи, защо се остави да те победя на „КОНЧЕ“?
— Ти как мислиш? — тихо отвърна той.
Тя установи, че не може да издържи на погледа му, обърна се и бавно включи на скорост.
72
— Здрасти, Нед — каза Рой, насочвайки се към служебните асансьори. През нощта не беше мигнал, ослушвайки се за стъпките на убийците. Дотук дойде с автобуса, за да може да се върне с маркизата, която беше останала в гаража.
Нед стоеше зад мраморния плот и изглеждаше възбуден.
— Разбра ли, че тази нощ тук е имало пожар, Рой? — попита той.
— Пожар ли? — направи се на изненадан адвокатът. — Къде?
— Всъщност не е било точно пожар. Някой просто е включил алармата. Това е престъпление!
— Знам — кимна Рой. — Но кой би извършил подобно нещо?
— Пожарникарите бяха бесни. Чух ги да казват, че алармата е била включена на петия етаж. Предполагам, че ще проверят магнитните карти на всички, за да открият виновника.
При тези думи на Рой направо му призля. Снощи беше използвал магнитната си карта, за да проникнат в сградата, което беше регистрирано в базата данни. Как щеше да обясни този факт? Какво беше наказанието за злонамерено включване на противопожарната аларма?
„Денят едва ли може да започне по-зле“, мрачно поклати глава той.
Но се оказа, че греши.
— Рой?
Честър Акерман го гледаше намръщено от преддверието на кантората.
— Да, Честър?
— Какво се е случило с лицето ти, по дяволите?
Рой докосна подутото си око и насинената си буза.
— Блъснах се в една врата.
— Трябва да говоря с теб — процеди Акерман и тръгна към кабинета си. — Веднага!
— Какво става, Джил? — попита Рой, поглеждайки към младото момиче на рецепцията, което беше станало свидетел на репликите.
— Загазил си, Рой.
— Вече разбрах. Имаш ли представа защо?
— Много скоро ще научиш.
Рой се отби в кабинета си да остави куфарчето и тръгна към стаята на шефа си. Затвори след себе си и седна срещу него.
— Виждаш ми се по-малко стресиран, Честър — приятелски подхвърли той.
— Съмнявам се да е така, защото главата ми всеки миг ще се пръсне! — рязко отвърна Акерман.
Рой преметна крак върху крак и направи опит да не изглежда прекалено любопитен.
— Какво става?
Моля те, Господи, нека да не е проклетата противопожарна аларма!