— Тогава чуй и моята: аз ще разкрия това престъпление! Но усетя ли опит да се пречи на разследването от теб или твоите служители, лично ще се погрижа да те пратя в затвора, където трудно ще си разхождаш костюмите на „Армани“.
Бет тресна слушалката, облегна се назад и си пое дълбоко дъх. Блекбърито до ръката й не беше спряло да жужи по време на целия разговор. Натисна бутона за проверка. Деветдесет и три имейла, всичките маркирани като спешни. Предстояха й шест срещи, плътно една след друга, първата от които трябваше да започне след двайсет минути. Следваше двучасова обиколка с патрулка №1, инспекция на Втори район и присъствие на две обществени събития надвечер. Трябваше да се погрижи и за разстановката на двеста патрулни полицаи по улиците, тъй като президентът беше решил да обядва в любимия си ресторант в Арлингтън. От Сикрет Сървис й бяха изпратили уведомление още в шест и половина сутринта.
Едно убийство в Девети район предишната вечер я беше лишило и от малкото сън, който обикновено си позволяваше. Тя успя да се добере до леглото си чак в четири сутринта, дремна два часа и в седем отново пое за службата. Нормалното ежедневие. А после дойде информацията, получена едва преди половин час. Тя се отнасяше до сестра й и Рой Кингман. Телефонът отново иззвъня.
— Слушам.
— От социалните служби питат какво да правят с Алиша Роджърс и детето й — докладва Дона. — Имали право да ги държат само до днес сутринта. По документи жената притежавала самостоятелно жилище и не можели да я задържат, освен ако много настоявате.
А ако много настоявам, някой ще пропее на медиите и утре във вестниците ще се появи новината, че началникът на полицията злоупотребява с власт и прави лични услуги на избрани от нея граждани.
— Дона, отложи първите ми три срещи — каза в слушалката Бет. — Вмести ги някъде следобед, защото се налага да изляза. На социалните кажи, че лично поемам грижата за Алиша и детето.
Тя извади мобилния си телефон и набра един номер.
— Обажда се Бет. Трябва да решим въпроса. Още сега.
— Много добре — отвърна Ейб Олтман.
75
Когато Олтман се появи в трапезарията откъм кухнята, Мейс тъкмо беше привършила със закуската и доливаше кафе.
— Надявам се, че си спала добре.
— Прилично. По време на сутрешния крос се срещнах с Рик Касиди.
— Прекрасен младеж. Поканих го да работи за мен, когато разбрах, че се готви да напусне флота, за да се грижи за сестра си. Тя скоро ще завърши колеж и вече прие назначение в Световната банка.
— Това, което си направил за нея, е чудесно.
— Когато беднякът дава нещо, то е саможертва. Но когато богаташът дава, е съвсем нормално.
— Е, аз познавам богати хора, които не дават нищо.
Олтман беше в обичайното си облекло — джинси и риза с дълъг ръкав. Пристъпи към плота да си налее чай, захапа една бисквита и седна срещу нея.
— Хърбърт е истински гений в кухнята — каза той. — Имам две магистратури и една докторска степен, но не мога да счупя дори едно яйце като хората.
— И аз съм същата. А закуската на Хърбърт беше толкова вкусна, че изядох два кроасана и цяла чиния с омлет.
Олтман отпи глътка чай, остави чашата си на масата и вдигна глава.
— Какъв е този Психо, който ви е нападнал?
— Нищо сериозно — отвърна Мейс и избърса устни със салфетката.
— Май не е точно така. Чух се с Кармела, която е разговаряла с някоя си Нън, живееща в същия блок. Тя е видяла всичко от прозореца си. Можело е да ви убият, Мейс. Чувствам се ужасно. Направих предварителна проверка, но нямаше как да разбера, че тоя тип има нещо общо с Алиша.
— Може би защото всички се страхуват от него. Но ние се справихме добре, освен това успяхме да измъкнем Алиша и Тайлър. С помощта на Бет, разбира се.
— Знам — кимна Олтман.
— Говорил си с нея?
— Да. Нямаше да си простя, ако ти се беше случило нещо.
— Ейб, доколкото разбирам, ти ме нае за тази работа, защото мога да се оправям в района — каза тя. — Което означава, че умея да се пазя. Грешката ми беше, че взех и Рой. Много глупаво от моя страна, но другия път няма да е така.
— Мисля, че няма да има друг път.
— Какво искаш да кажеш?
— Не мога да те пращам по опасни места, Мейс. Не мога да рискувам живота ти. Никой проект не го заслужава.
— Мисля, че този го заслужава — поклати глава тя. — Виж Алиша. Добро момиче, което има нужда от малко шанс. Тайлър също не бива да остава там. Той се нуждае от специализирани грижи. А в този град има хиляди като тях.