— Твърде е рисковано.
— Готова съм да поема този риск. Ти ми предложи работата и аз я приех. Сега ме остави да си я върша. През цялото време си знаел, че районът е опасен, Ейб. Какво толкова се е променило?
— На хартия нещата изглеждаха наред. Но хартията няма нищо общо с реалния живот. По всичко личи, че преценките ми отиват на вятъра в момента, в който се появи някой като Психото. Надявах се, че когато се разчуе за намерението ти да помагаш на хората, те ще ти предложат помощта си.
— И наистина ще стане така — тръсна глава Мейс. — А аз ще се оправям с онези, които мислят различно. Дори не се опитвай да ме разубеждаваш, Ейб.
Двамата едновременно се извърнаха към вратата. На прага беше застанала Бет с пухкавия Тайлър на ръце, а зад гърба й надничаше Алиша, нарамила сак.
— Алиша? — скочи Мейс. — Добре ли си? А Тайлър?
Младата майка пристъпи напред, смаяна от размерите на огромната къща.
— Добре сме — кимна тя. — Началник Пери се погрижи за нас.
Мейс погледна сестра си.
— Наистина ти благодаря за помощта, Бет. Не знаех към кого друг да се обърна, когато се появи онзи ненормален.
— Не ти трябва да се занимаваш с такива като него — въздъхна сестра й. — Но доколкото разбрах, успели сте да се оправите и сами. — В очите й се появи учудване. — Кингман наистина ли е играл баскетбол с него?
— Не само игра, но и го смаза — отговори вместо нея Алиша и на лицето й се изписа задоволство. — Видях всичко от прозореца на Нън. Направо го разби!
— Къде е Дарън? — попита Мейс.
— Този пък кой е? — обади се Бет.
— Брат ми. Не дойде с нас. Не знам къде е.
— А защо сте тук? — попита Мейс.
— Алиша и Тайлър ще останат в имението — намеси се Олтман. — Разбрахме се с Бет по телефона още сутринта. Ще ги настаним в западното крило на къщата за гости, разбира се, ако не ти причинява неудобство.
— Неудобство ли? — сбърчи чело Мейс. — Тази къща е толкова огромна, че ще ми трябва карта, за да ги намеря.
— Тук ли ще живеем? — объркано се огледа Алиша. — Аз нямам пари за такова място.
— Безплатно е — обяви Олтман и хвана ръката й, доловил одобрителното кимане на Бет. — За мен ще бъде удоволствие да ви заведа в новия ви дом и да ви помогна да се настаните.
Бет подаде Тайлър на майка му и тримата излязоха навън. На прага тя се обърна и погледна празната чаша кафе на масата пред сестра си.
— Може би ще се нуждаеш от още кофеин, защото ти предстои тежък разговор с мен — обяви тя. — Насаме!
76
— Снощи бях включила скенера на полицейски честоти и чух за убийството в Девети район. Сигурно си била там, защото изглеждаш скапана.
— И ти изглеждаш недоспала — отбеляза Бет, свали шапката си и седна. — Едва ли е от неудобно легло. Значи пак си имала кошмари.
— Аз вече нямам кошмари!
— Сигурна ли си?
— Когато бях на дванайсет, ме викаше да се гушна до теб, но вече няма нужда — отвърна Мейс, подаде й чаша черно кафе и седна срещу нея.
Бет отпи глътка и одобрително огледа стаята.
— Мога да разбера защо напусна апартамента ми и се премести тук — рече тя.
— Е, има какво още да се желае от обслужващия персонал — каза шеговито Мейс.
— Предполагам, че можеш да си навлечеш неприятности дори като асистентка по някакъв проект.
— Това си е изкуство.
— Значи се връщаш, така ли?
— Не виждам причини да не го направя. За какво искаш да говорим?
— За Андре Уоткинс — каза Бет и закова настойчив поглед в лицето й.
Мейс трепна едва забележимо, но и това беше достатъчно.
— Така и си помислих — кимна Бет. — „А-1“, нали? Ние като полиция би трябвало да се появим във фирмата със съответната заповед за обиск, но хлапето, което работи там, съобщи, че предишната вечер е посрещнал жена в компанията на висок мъж, които са му предложили историята за болната си леля.
— Били сте в жилището на Уоткинс?
— Да, но нямаше никой.
— Когато ние отидохме, имаше.
Мейс й разказа за мъжа, който ги бе посрещнал, опитвайки се да се представи за Уоткинс, като не пропусна да го опише подробно и да сподели подозренията си относно щателното претърсване на апартамента.
— Щеше да е по-добре, ако знаех предварително — рече Бет.