— Затова сме тук — обади се Мейс. — Да научим нещо повече.
Жената се извини и излезе. След минута се върна с купчина документи, които тръсна на масата пред тях.
— Искам да ви запозная с процедурите, през които преминава всеки донор на сперма — започна тя с леко раздразнения тон на човек, който знае повече от другите по даден въпрос. — Ето формулярите, които трябва да бъдат попълнени от всеки, който желае да стане донор. Те са качени и на нашия уебсайт. — Взе най-горния лист и каза: — Първоначална молба за донорство, която, както можете да се уверите, изисква пълни медицински, физически и образователни данни за лицето. Ако кандидатът покрие изискванията (а повечето не ги покриват), той получава втори формуляр, в който трябва да даде данни за медицинската история на членовете на семейството си за три поколения назад. — В ръката й се появи друг комплект документи. — Имам предвид този. После идва редът на подробен скрининг, който се състои от лично интервю в тази сграда и оценка на спермата. За целта кандидатът трябва да предостави четири проби в рамките на две седмици. Те се оценяват по редица качествени показатели, включително тест за издръжливост на замразяване.
— Издръжливост на замразяване? — учудено я погледна Мейс.
— Ще стигнем и до него. Разбира се, потенциалните донори трябва да бъдат проверени за ХИВ, сифилис, гонорея, хепатит В и С, както и за генетични заболявания. Определя се кръвната група, резус-факторът и т.н. Трябва да се премине през пълен медицински преглед — при нас или при своя личен лекар. От одобрените кандидати очакваме шестмесечен ангажимент, по време на който дават сперма веднъж седмично.
— И за това им се плаща, така ли? — попита Рой.
— Разбира се. Хората не го правят от добро сърце. Компенсацията, която им предлагаме, варира между сто и четиристотин долара за приемлива проба. Точната сума зависи от качеството на спермата и отговорността на донора към програмата.
— Къде и как събирате пробите?
— Тук. Най-често чрез мастурбация в специални контейнери. Семенната течност може да се събира и по хирургичен път, но ние не прибягваме до този метод.
— Няма ли изключения? — попита Мейс.
— Понякога извършваме манипулации и на други места, но почти винаги в болница или лаборатория. Много рядко се случва да я правим в дома на донора. В тези случаи ги оборудваме със специални презервативи, а събраната течност трябва да ни бъде доставена в рамките на един-два часа, без да бъде излагана на високи температури. Не бъдат ли изпълнени тези условия, я отказваме. За седемте години, през които работя тук, имаме само два случая на домашна манипулация. Обикновено предпочитаме да контролираме всичките фази.
— Но при домашната манипулация няма как да сте сигурни, че спермата идва от точно определен човек — отбеляза Рой.
— Така е. Това се установява с помощта на задължителен ДНК-тест, а после спермата отново преминава през всички споменати изследвания, на първо място за инфекциозни заболявания.
— А замразяването? — настоя Мейс.
— За да бъде съхранена, спермата трябва да се държи при точно определени условия. Тук разполагаме със специално помещение, оборудвано с големи криогенни контейнери. За съхраняването на пробите използваме течен азот и още няколко специфични вещества.
— Може ли да видим това помещение?
— Не. Там средата е стерилна, трябва ви специално облекло. Но мога да ви кажа, че всеки контейнер съдържа над седемдесет хиляди семенни проби.
— По какво се различавате от клиниките за изкуствено оплождане? — пожела да узнае Мейс.
— Обикновено в тези клиники не се съхранява сперма. Те я вземат от нас. Подбираме я според изискванията на клиентките им по отношение на раса, ръст и физически данни на донора и им я предоставяме за изкуствено оплождане.
— Има ли начин да разберем дали спермата, открита на местопрестъплението, за което ви споменах, е била взета от вашата клиника? — попита Рой.
— Мога да ви уверя, че не е.
— Все пак опитайте. Става въпрос за живота и свободата на един човек.
Жената въздъхна и поклати глава.
— Не, няма как да е била взета от нас. Но вие лесно ще разберете дали изобщо е била взета от подобна клиника.
— Как? — бързо попита Мейс.
— В момента на доставката спермата трябва да се инжектира със специален консервиращ агент. Ако се направи непосредствено преди замразяването, тя може да се съхранява за неопределено време. Но законът го ограничава до десет години, освен ако донорът не е на възраст под четирийсет и пет. Дори и тогава обаче сперма над десет години може да бъде използвана само от него и партньорката му, без никакви изключения.