— Цели десет години! — възкликна Мейс. — Доста дълъг срок за малките плаващи човечета!
— Без консервант и подходящо съхранение спермата губи подвижността си в рамките на два-три дни, а след пет става напълно негодна. Клиентките ни няма да са особено доволни, нали?
— С други думи, халосни патрони — обади се Мейс.
— Звучи грозно, но е вярно — сбърчи нос лаборантката. — Доставката на семенна течност до клиниките за оплождане се извършва в специално изолирани епруветки с капачки, които се съхраняват в криогенни банки. Те представляват метални контейнери, охладени с течен азот, и са придружени от подробни инструкции за размразяване и употреба.
„Никаква романтика“, каза си Мейс.
— За да отговоря на въпроса ви, ще добавя, че за консервант използваме специален разтвор, подобен на жълтък. Почти всички банки за сперма правят същото.
— Жълтък ли? — сбърчи нос Мейс. — Като в яйцата?
— Не точно като в яйцата, но това е широко разпространен метод за консервация.
— А ако не става въпрос за донорска течност? — попита Рой.
— Няма да има консерванти. Убедена съм, че случаят с вашия човек е такъв. Той никога не би издържал предварителните медицински изследвания. Ще бъде отхвърлен още в момента, в който се разбере, че е ветеран от Виетнам.
— Не приемате за донори военни ветерани, така ли? — остро попита Рой.
— Тук не говорим за ветерани, а за възраст — уточни жената. — Ние, както и повечето банки за сперма, не приемаме проби от мъже над четирийсет. В огромната си част нашите донори са под трийсет, най-често студенти.
— На които им трябват пари за бира — предположи Мейс.
— Не мога да кажа за какво им трябват.
— Всеки ден ли работите? — попита Мейс.
— Не. Затворени сме в сряда и неделя.
— И лабораторията е празна?
— Когато сме затворени, би трябвало да е така, нали? — изгледа я жената. — А сега ме извинете, но имам работа.
— Ще трошите яйца ли?
Лаборантката си тръгна, без да отговори.
— Направо съм потресен от техниката ти на разпит! — обади се Рой, след като се озоваха навън. — Първо ядосваш обекта, а после чакаш да видиш какво няма да ни каже!
— Тази жена не беше склонна да сподели информацията, която ни трябва — каза Мейс. — Но все пак ни съобщи още нещо важно, освен за „жълтъците“.
— Какво е то?
— Че в сряда и неделя почиват. Сега трябва да се доберем до семенната проба, взета от тялото на Толивър. Мисля, че Лоуел Касел ще ни помогне.
— А ако няма жълтък?
— В такъв случай Капитана може би лъже.
— Според мен той не притежава достатъчно умствен капацитет за подобно нещо.
— И аз мисля така, но вече нищо не може да ме изненада. Ако се окаже, че в пробата липсва консервант, с Капитана е свършено.
— Ами ако са го довели тук и са му взели сперма без консервант?
— Защо да го правят, Рой? Защото са планирали да убият Даян Толивър и да лепнат убийството на Капитана? Нима допускаш, че онази дребна женица в лабораторията е строшила вратните й прешлени и е инжектирала в нея незаконно придобитата сперма?
— Това би могъл да свърши някой от лекарите. Капитана каза, че сградата е била бяла и някой му е помогнал. Явно е идвал тук.
Мейс се замисли.
— Май ще ни трябва списък на служителите в клиниката — промълви тя. — От него може и да изскочи нещо.
— Междувременно е добре да звъннеш на Касел и да го помолиш да направите тестовете.
— Не, ще звънна на сестра ми — поклати глава Мейс. — Но утре.
— А защо не сега?
— Защото ще ми струва много нерви.
— Не можеш ли просто да я прескочиш?
— Как? Не мога да заповядам на съдебния лекар да извърши тестовете, нали?
Телефонът на Рой иззвъня.
— Ало?
— Мистър Кингман? Обажда се Гари, сервитьорът от „Симпсънс“.
— О, Гари от „Симпсънс“. — Рой хвърли многозначителен поглед към Мейс, а после включи високоговорителя. — Може би си си спомнил някоя подробност?
— Не става въпрос за спомени, а за нещо, което видях току-що.
— Не те разбирам. Какво си видял току-що?