— Е, щом ти си се оправил, значи има надежда.
— Мнозина биха го оспорили.
— Че има надежда?
— Не — усмихна се Бърнс. — Че съм се оправил.
Донъли се обърна и посочи към строените за церемонията тийнейджъри.
— Изнеси им една хубава патриотична реч, Бет. След десет години те ще са на фронтовата линия, за да защитават тази страна.
— В смисъл да предотвратяват атаките срещу нея, вместо да реагират срещу тях ли?
— Много по-добре е да разбиеш врага, преди да нападне, вместо да изравяш от руините труповете на жертвите му. Ние с теб спасяваме живота на хората, Бет. В моята област го правим по малко по-различен начин, но целта си остава една и съща. Никога не го забравяй.
Телефонът й звънна секунди, след като двамата се отдалечиха. Тя погледна екрана и сбърчи чело. За миг реши да не отговаря, но после все пак натисна бутона.
— В момента съм заета, Мейс. Обади ми се по-късно. Какво? — Послуша няколко секунди, после кимна. — Добре, това е моя грижа. — Изключи телефона, потърси погледа на агента, който организираше церемонията, и вдигна пръст. Човекът кимна.
Тя се завъртя и с бърза крачка се насочи към далечния край на залата. Пръстът й натисна бутона за бързо набиране.
Лоуел Касел беше изненадан.
— Добре, Бет, няма проблеми — съгласи се той. — Проверката не е трудна. Но ако подозренията ти се окажат верни, нещата много ще се усложнят.
— Така е.
— Как стигна до тази теория?
— Познай.
— Сестра ти не си губи времето.
Бет изключи телефона и се насочи към сцената, откъдето й предстоеше да произнесе приветственото си слово.
Донъли и Бърнс, които бяха наблюдавали напрегнато телефонните й разговори, незабелязано напуснаха залата.
84
— Каква приятна изненада! — възкликна Уенди, съпругата на Карл Райгър, изтича до барбекюто и целуна мъжа си по бузата.
— Е, децата имат свободен ден и аз реших да запаля скарата — отвърна с усмивка той. — Денят е прекрасен, лятото чука на вратата.
— Браво на теб, скъпи. И бездруго напоследък се скъсваш от работа.
Райгър я погледна. Жена му беше с четири години по-млада от него и все още беше запазила класическата хубост, която имаше в колежа. Беше облечена с къси дънкови панталонки и бяла блуза без ръкав. Кестенявата й коса беше скрита под шапка с козирка на „Уошингтън Нешънълс“.
— Да, в последно време наистина имам много работа — каза той.
— О, я виж кой идва!
Райгър се извърна към алеята, която водеше към двуетажната му тухлена къща в Сентървил, Вирджиния. В този район живееха доста федерални агенти, тъй като жилищата в близките до столицата предградия бяха прекалено скъпи за хора, чиято работа е да рискуват живота си за родината. Дон Хоуп, жена му и трите им деца слизаха от един додж миниван, понесли съдове с храна, бейзболна топка и няколко ръкавици. Синовете на Хоуп оставиха храната на дървената маса в задния двор и се присъединиха към двете момчета на Райгър, които си разменяха къси пасове с бейзболната топка. Десетгодишната дъщеря на Хоуп влезе в къщата с Тами Райгър, която съвсем наскоро беше навършила единайсет. Сали отиде при барбекюто да прегърне Райгър и се зае да помага на Уенди за приготвянето на храната.
Дон Хоуп затръшна врата на колата, извади две бири от хладилната чанта и тръгна към колегата си.
Райгър преполови бутилката на един дъх.
— Малко ме изненада с това барбекю — отбеляза Хоуп.
— Че защо? Отдавна не сме се занимавали с нормални неща.
— Прав си. Още ли не е дошла заповедта?
— Защо мислиш, че премятам бъргърите на скарата?
— Смяташ, че Бърнс се готви да ни накисне ли?
— При всяка операция очаквам или да бъда убит от прага, или да бъда прецакан от хората, които ми подписват чековете.
— Браво, Карл! Чудесен начин да си изкарваш хляба!
— Едно време мечтаех за военна кариера. Да обикалям света, да получа хубава пенсия. А дори и да извърша нещо добро.
— И аз. Но тогава какво…
— Просто бяхме много добри, Дон. Затова ни потърсиха. Те искат само каймака.
— В момента се чувствам по-скоро като вкиснато мляко.
Райгър прехвърли един изпечен бъргър в чинията и сложи върху скарата нов къс сурово месо.
— Защо? — промърмори той. — Защото все изпускаме Пери?
— Лош късмет.
— Не съм много сигурен. След предупреждението на Бърнс да внимаваме с тази жена изчетох някои неща за нея. Без съмнение е много добра. Останах истински изненадан, че Бърнс не я е вербувал навремето.