Хоуп отпи глътка бира и насочи поглед към момчетата, които си подаваха топката.
— Били сме заредени непроследими оръжия — каза той. — Каква глупост! Аз съм баща, изплащам ипотека. Женен съм от четиринайсет години, но все още обичам жена си. Не съм някаква шибана машина!
— За тях сме машини и нищо повече. Като гъби. Берат ни безразборно, защото знаят, че след нас ще поникнат други. Ние сме просто патрони в пълнителя…
— Но защо е тази среща в Пентагона? Особено предвид факта, че никой там няма представа с какво се занимаваме.
Райгър набоде поредния бъргър с дългата вилица.
— Директорът на националното разузнаване не е паяк в центъра на паяжината, а по-скоро змия, която се промъква в задния двор. С правомощия да бъде навсякъде и да вижда всичко. А Пентагонът е сериозен играч в областта на разузнаването. Наднича където трябва по свой начин, засмуквайки долари и информация. Когато носехме униформи, го видяхме с очите си, Дон.
— Абсолютно.
— Но дори Пентагонът трябва да се кланя на разузнаването. По тази причина Бърнс има офиси навсякъде — в Лангли, в Агенцията за национална сигурност и в Националната агенция за геокосмическо разузнаване.
— А Пентагонът?
— Познавам поне двама-трима генерали, които искрено ненавиждат директора на националното разузнаване, каквото и да им носи това. В момента Сам Донъли е човекът, който води ежедневния разузнавателен брифинг при президента. Той е силният човек. Спечелиш ли доверието му, няма как да загубиш. Той ще те позлати.
— Ама не и Бърнс — въздъхна Хоуп. — Част от мен мечтае да го друсне някой инсулт.
— А другата част? — ухили се Райгър.
— Дори не можеш да си представиш!
Райгър сложи парче сирене върху един полуизпечен бъргър.
— Когато ни възложиха задачата, и аз попрочетох някои неща за него. Ветеран от Виетнам, твърд като гранит. Куп медали за вярна служба. Преминава в разузнаването малко след падането на Сайгон. След тежко раняване е обявен за негоден за активна служба.
— Кракът му.
— Да. Отдавна е прехвърлил шейсет. Спокойно може да се пенсионира, но май няма какво друго да прави.
— Съпруга, деца?
— Съпругата му го е напуснала. Вероятно и двете му деца.
— Откъде научи всичко това? — с уважение го погледна Хоуп.
— Нямаш достатъчно правомощия, за да знаеш — отвърна с крива усмивка Райгър.
— Върви по дяволите — изруга Хоуп и допи бирата си.
— Твърд като гранит — повтори Райгър. — Но несъмнено обича родината си и прави всичко възможно да я защити. Същото очаква и от нас.
— Лист хартия, Карл. Това е, от което се нуждаем, за да не попаднем в затвора.
Топката профуча покрай тях и се приземи на половин метър от барбекюто. Райгър я грабна и с премерен удар я върна на големия си син.
— Благодаря, татко.
Домакинът посочи черния седан, който току-що спря на алеята редом с минивана. Мъжът, който слезе от него, беше облечен в съвсем обикновен костюм. Такива костюми носеха Райгър и Хоуп, когато бяха на служба. В ръката си мъжът държеше също толкова обикновен бял плик.
— Ето ти го и листа хартия, Дон. Предполагам, че отново сме в бизнеса с убийството на американци.
— И на мен не ми харесва, Карл — въздъхна Хоуп. — Недей да охладняваш към мен.
— Охладнял съм от момента, в който пуснах онзи куршум в тила на Джейми Мелдън.
Райгър метна поредния бъргър на скарата и го загледа как съска.
85
След телефонния разговор със сестра си Мейс се отби да вземе Рой и да го закара до службата. Спомена за обаждането едва след като спряха пред офис сградата.
— Значи не й каза за вечерята на Мелдън с Даян, а само за ДНК-тестовете, така ли? — попита той, след като слезе от мотора.
— Да.
— Ще ми обясниш ли защо?
— Защото може да се окаже ключът към разкриване на престъплението. Аз трябва да го разкрия, ако искам да се върна на служба. В същото време не искам да причинявам неприятности на Бет, която може да бъде обвинена, че използва връзките си, за да ми помага.
— Разбирам те — кимна той. — Ти наистина я обичаш.
— Тя е всичко, което ми е останало.
— Хей, ами аз? Не съм ли и аз част от наследството?
— Ти си сладък, Рой — усмихна се тя. — Да, наистина си част от него. — После лицето й стана сериозно. — Но какво общо имат Мелдън и Толивър?