— И на теб ти желая приятен ден!
Рой напусна кантората с високо вдигната глава, без да обръща внимание на колегите си, които любопитно надничаха през отворените врати. Сигурно ще започнат да ръкопляскат в момента, в който вратата се затвори след мен, мрачно си помисли той.
Във фоайето Нед надигаше голяма бутилка кока-кола.
— Хей, мистър Кингман, видя ли двамата охранители, които се качиха горе? — подвикна той.
— Много добре ги видях.
— Всичко наред ли е?
— О, да, всичко е наред! — отвърна Рой и раздрънка флашките в джоба си.
90
Рой се отби в апартамента си да вземе някои необходими неща, а после потегли към имението на Олтман и се обади на Мейс. Информира я какво се беше случило, а тя на свой ред му разказа за разговора си с Джо Къшман.
— Хърбърт е подготвил меню от седем изискани ястия, но честно казано, в момента умирам за един мазен хамбургер с пържени картофки — каза тя.
— Ще взема по пътя — обеща Рой. — И бездруго ще се наложи да работим по време на вечерята.
Един час по-късно беше в имението. Хапнаха в къщата за гости, защото не искаха Хърбърт да ги засече как се тъпчат с недопечено месо и пресолени картофи.
— Къде са Алиша и Тайлър? — попита Рой.
— На угощение в резиденцията на домакина. Между другото, в менюто им присъства кускус, телешко филе в собствен сос й гарнитура от екологично чист зелен фасул, а за десерт ще им предложат класически крем брюле.
— Хърбърт ли ти го каза?
— Не е нужно да ми го казва, защото получавам специална разпечатка с дневното меню. Остана много разочарован, когато му казах, че ще пропуснем поредния му кулинарен шедьовър.
— Не съм сигурен, че тригодишните момченца си падат по кускус и крем брюле — поклати глава Рой.
— О, за Тайлър е приготвил спагети, кюфтенца и шоколадов сладолед. Според мен Хърбърт обича децата.
Докато се хранеха, Рой преглеждаше съдържанието на флашките на един лаптоп, който Мейс беше взела от Олтман.
— Откри ли нещо? — седна до него тя.
— Все още не.
— Искаш ли кафе?
— Да, ако може цял литър.
Тя направи кафето, сложи го на една табла заедно с две чаши и го занесе на масата.
— Захар, сметана?
— Да, ако обичаш.
Рой пое поднесената му чаша и премлясна.
— Добро е.
После я погледна с дяволита усмивка.
— Какво има? — подозрително го изгледа тя.
— Не знам. Просто ми е трудно да си те представя в ролята на домакиня.
— Не съм. Има доста да почакаш, ако искаш да ме видиш с престилка.
— Но кафето ти е чудесно.
Мейс преглътна желанието си да го жилне и кимна.
— Дано!
— Значи наистина искаш да отскочиш до Нюарк, така ли?
— Онази адвокатка направо ми затвори, когато й казах, че Джейми Мелдън е бил убит непосредствено след срещата си с Даян. Но без съмнение го е познавала.
— Нямаш никакви гаранции, че ще те приеме.
— Нищо няма да загубя, ако опитам, нали? Мисля, че трябва да отскоча дотам.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Не, ти си имаш достатъчно работа.
— А какво ще кажеш на Олтман?
— Той няма нищо против да разпусна малко, особено след инцидента с Психото. Освен това е зает с Алиша. Изглежда твърдо решен да стартира проекта си с нея.
— А братът?
— Мярна се тук, после изчезна.
— Чакай малко. — Рой продължаваше да следи информацията на компютъра. Натисна един клавиш и на екрана се появиха два текста един до друг.
— Какво е това? — наведе се да погледне Мейс.
— Вляво са инструкциите за банков превод по една сделка в Близкия изток, която финализирахме заедно с Даян. Всъщност там беше купувачът, а продавачът беше от Охайо.
— За какво се отнасяше сделката?
— Производствени мощности, свързани с автомобилостроенето. Чистачки за стъкла, радиатори и други подобни. Те бяха част от верига заводи в пет различни щата, които клиентът ни купуваше накуп. Случи се непосредствено след голямата криза в Детройт. Общата стойност беше близо милиард долара.
— Пак милиарди! — възкликна Мейс. — Какъв е проблемът?
— Не съм сигурен. Нашите последни инструкции бяха свързани с начина на плащане — къде, кога и как да бъдат преведени парите. Преди това имаше страшно много проблеми, които трябваше да бъдат решени. Нотариални актове за земята, нормативни документи с изискванията на отделните щати, такива неща. Те съдържаха банковия код, ABA номера и сметката, както и останалата задължителна информация за тези преводи.