— Приспиваш ме, Рой.
— Добре де, ясно. В едната половина на екрана се вижда нашето писмо с инструкции, а потвърждението под него отново ни връща към инициалите ДЛТ.
Мейс се наведе над документите.
— Аз не съм математически гений, но доколкото виждам, цифрите съвпадат — обяви тя.
— Да, сумата е точна, но погледни. — Пръстът му се насочи към дъното на страницата, където беше изписана дълга редица цифри.
— Това не е ли ABA номерът, за който спомена преди малко?
— Да, той е, но не съвпада с онзи в нашите инструкции. Не разбирам защо е тук. Естествено, продавачът е получил парите си. Иначе със сигурност щяхме да разберем.
— Но какъв е тогава този ABA номер? Може би грешка?
— Може би.
— Как този факт може да ни помогне?
— Не знам, продължавам да тъна в догадки. Няма да е зле, ако мога да надникна в кореспонденцията и останалите документи на ДЛТ.
— Ами да отидем да им поискаме разрешение — иронично предложи Мейс.
— Може би има и друг начин.
— Цялата съм слух.
— Възможно е още да не са разбрали, че съм уволнен от „Шилинг“. Едва вчера говорих с техен служител във връзка с една сделка, по която работихме заедно с Даян. Ако им звънна и поискам среща, може би ще получа шанс да надникна в документите им.
— Но ако по някакъв начин са замесени в убийството на Даян, вероятно ще се изложиш на голяма опасност.
— Колко голяма? Вече стреляха по мен, заплашваха ме, надигравах се с Психото, попаднах в ареста. — Замълча за момент и добави: — Всичко това ми се случи, след като се запознах с теб.
Мейс се размърда смутено.
— Какво? — втренчи се в нея той.
— Всичко това ти се случи, докато бях с теб — въздъхна тя. — А в ДЛТ ще бъдеш сам.
— Аз съм адвокат, което означава, че имам дар слово да се измъквам от всякакви ситуации.
— Работата е там, че тези хора не говорят, а убиват, Рой.
91
— Благодаря, че ме приемаш толкова късно, Бет. — Седнал срещу бюрото на началника на полицията, Джарвис Бърнс бавно огледа кабинета. — Дано още дълги години работиш плодотворно…
— Опитвам се, Джарвис. Какво се е случило? По телефона не беше особено…
— Словоохотлив? Не обичам да обсъждам нещата по телефона.
— Агенцията за национална сигурност няма право да подслушва американските граждани, още по-малко пък агентите на американското разузнаване.
— Въпреки това човек не може да бъде сигурен, Бет.
Бърнс се облегна на стола и внимателно преметна сакатия си крак върху здравия.
— Няма да ти губя времето, но все пак ти дължа тази информация. — Замълча за момент, после тихо добави: — Агентите Райгър и Хоуп са мъртви.
Бет се приведе напред и присви очи.
— Какво се е случило?
— Вероятно отвличане. Били са измъчвани и пребити, а после са им прерязали гърлата.
— Къде се е случило това?
— Не сме сигурни. По всичко личи, че не са били убити на мястото, на което са намерени. Липсва кръв и всякакви други следи. — Показалецът му почука по плота на бюрото. — Телата им са открити в един контейнер за смет в южната част на Александрия.
— В контейнер? Като Джейми Мелдън?
— Точно така, но са убити по друг начин. С нож вместо с куршуми.
— Спомена, че са били изтезавани.
— Счупени крайници, премазана гръдна кост.
— Може би са бандитите на Нейлър. Той е в ареста и очаква процес по обвинение в тероризъм.
— Запознат съм подробно с престъпленията на Роман Нейлър.
— Съвсем наскоро разговарях с Райгър и Хоуп по този въпрос и изразих мнение, че трябва да работим заедно за разбиването на бандата.
— Не съм се занимавал с това, Бет. Дори не знам подробности по делото. Изпратиха ме тук, защото ние наредихме на Райгър и Хоуп да те запознаят с някои факти. Директорът Донъли настоя да те посетя. Вероятно се е чувствал задължен. Аз не се познавах лично с двамата агенти, но те все пак са държавни служители. Твърдо сме решени да пипнем негодниците.
— Аз какво мога да направя?
— Работим с ФБР, но искам и ти да се включиш в играта.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Джарвис.