— Знам. И няма да го забравя. — Бърнс се надигна да си върви. — Ще ми разрешиш ли един личен въпрос, Бет?
— Моля.
— Вярно ли е, че сестра ти е била арестувана?
— Кой ти каза? — спокойно го погледна тя.
— Хубава работа, Бет. Как бихме могли да се справяме с иранците и корейците, ако не знаем какво се случва в собствения ни двор?
— Беше недоразумение. Не й бяха повдигнати обвинения. Каза, че някакви хора в автомобил са стреляли по нея.
— Стреляли са по нея? Къде?
— В квартала Тринидад.
— В Тринидад ли? Кога?
— Посред нощ.
— Виж ти, виж ти — озадачено поклати глава Бърнс. — Но там имат навика да се стрелят, особено нощем.
— Тя би трябвало да го знае.
— Но какво е търсила там, по дяволите?
— Твърди, че е искала да огледа мястото, на което беше отвлечена.
— Но защо?
— Според мен си е втълпила, че ако успее да открие извършителите, ще може да изчисти името си и да се върне в полицията — въздъхна Бет. — Това е голямата й мечта, Джарвис. Отново да бъде полицай.
— Искрено й пожелавам да успее, но…
— Малко вероятно? Предполагам, че е наясно.
— А случаят „Толивър“?
— Какво за него?
— Снощи в кантората на Толивър е имало фалшива противопожарна тревога.
— Мислех си, че не се интересуваш от такива дреболии — изненадано го погледна Бет.
— Обикновено е така. Но ние реагираме на всякакви съвпадения, Бет. Например на факта, че в болниците се появяват хора със симптоми на погълнат антракс точно когато в метрото са измерени подозрителни стойности на въздуха. Такъв е случаят и с убийството в една уважавана юридическа фирма в Джорджтаун, което е последвано от фалшива тревога в същата сграда. Помниш ли историята с пилотските курсове във Флорида, където начинаещите пилоти не искали да бъдат обучавани как да излитат и кацат? В ретроспекция нещата изглеждат ясни като бял ден, но преди единайсети септември никой не им е обръщал внимание. Ето защо не си позволявам да подминавам дори и най-дребните инциденти. Събитията в онази юридическа фирма биха могли да се окажат отвличане на вниманието.
— От какво?
— Може би ще разберем едва когато стане късно. А на мен ми плащат, за да обръщам внимание на всички необичайни събития, Бет. Затова имам стомашна язва, а косата ми пада. Да имаш представа кой е включил алармата?
— Все още не — отвърна с непроницаемо лице Бет. — Но работим по въпроса.
— Хубаво. Информирай ме, ако откриете нещо.
— Добре.
— О, и още нещо, Бет. Кажи на сестра си да укроти топката. Две години беше далеч от теб. Надявам се, че не искаш да я изгубиш завинаги.
Бърнс напусна участъка с дълбоко задоволство. Беше предложил на Мейс Пери добър начин за измъкване.
Ако се възползваше от него, щеше да живее. Изборът беше в нейните ръце. Но ако не се оттеглеше, изборът бе негов.
92
Мейс влезе в интернет и с кредитната карта на Олтман си купи билет за Нюарк за следващата сутрин. После мина да вземе Рой за предстоящия разпит на Капитана. В ареста с огромна изненада установиха, че Мона Данфорт вече се е заела с това в присъствието на двама агенти от отдел „Убийства“. Положила бележника си на масата в килията за разпити, тя бързо пишеше нещо.
Рой ги зърна пръв през замреженото прозорче и почти изкърти вратата.
— Какво правите тук, по дяволите? — изкрещя той.
Мона и ченгетата вдигнаха глави, а Капитана блажено захапа поредното десертче от пакета пред себе си.
— Здрасти, Рой — ухили се с пълна уста той.
— Току-що компрометирахте обвинението! — рязко обяви Рой и погледна към Мона, която седеше на стола и се усмихваше.
— А вие кой сте? — спокойно попита тя.
— Неговият адвокат, госпожо! Ето кой съм!
— Казвам се Мона Данфорт, а не „госпожо“! — Усмивката на Мона изчезна. — Аз съм главен федерален прокурор на окръг Колумбия, така че се дръжте както подобава!
— Изпълняващ длъжността, Мона — поправи я Мейс и направи крачка напред. — Не се надценявай!
— Ти пък какво търсиш тук? — възкликна Мона.
— Тя е с мен! — обяви Рой. — Това означава, че има право да бъде тук, за разлика от вас. Както вече споменах, току-що компрометирахте цялото обвинение!
— Така ли? А как по-точно съм го направила, мистър…
— Кингман. Клиентът ми е официално обвинен, а името на адвоката му е включено в регистъра. Шестата поправка на конституцията му дава определени права. Едно от тях гласи, че е недопустимо да контактувате с него в мое отсъствие.