8
Сестра й я чакаше в кухнята, облечена в безупречно изгладена униформа. На масата пред нея лежеше купчина документи.
— Домашно ли си носиш? — попита Мейс.
— Всекидневната сводка, докладът на отдел „Убийства“, изрезки от вестниците, план за оперативката — отвърна Бет. — Нормалните неща.
— Четирите звезди ти отиват — огледа я с критичен поглед Мейс, докато Слепеца душеше краката й, а тя го чешеше зад ушите.
— Как беше разходката? — попита Бет.
— Не толкова вдъхновяваща, колкото очаквах.
— Надявах се, че ще ме разочароваш и няма да отскочиш до 6Д.
— Съжалявам, че не съм те разочаровала — отвърна Мейс, стана да си налее кафе и отново се настани на масата. — Срещнах Еди Майнър.
— Кого?
— Един дребен измамник. Той ми съобщи, че миналата седмица твоите хора са били там и са задавали въпроси, които имат отношение към делото ми.
— И какво от това? — вдигна глава Бет, отмествайки папката.
— Продължаваш да работиш по него, така ли?
— Работя по всички дела, които са приключили, без правосъдието да възтържествува.
— Според Еди действията ти ще раздразнят някои високопоставени личности.
— Стига! Нима вярваш на някакъв дребен крадец, който бистри политиката на Вашингтон?
— Значи въпросът е политически?
— Явно съм забравила, че имаш навика да приемаш думите буквално.
— Това ли е причината за допълнителната охрана отвън?
— Какво искаш да кажеш?
— Че са те взели на мушка, защото продължаваш да ровиш случая.
— Ако сред важните личности в този град съществува мнение, че прекалявам в търсенето на истината по твоя случай, те едва ли ще заповядат удар срещу мен. Има много други начини да ме смажат.
— Защо тогава е охраната?
— Защото заплахите се увеличават и част от тях са достоверни. Не ми харесва да живея по този начин, но съм принудена да се примиря.
— А откъде идват тези достоверни заплахи?
— Няма смисъл да си губиш съня заради това. Ако получавах по един долар за всяка заплаха, досега да съм милионерка.
— Изпълнението на една от тях е достатъчно, Бет.
— Бъди спокойна, има кой да мисли за това.
— Вече са с един повече.
— Не! Ти трябва да мислиш за себе си!
— Бет…
— Казах вече! Ще мислиш за себе си!
— Добре — въздъхна Мейс. — Какъв избор имам?
— Никакъв.
— Не отговаряш на въпроса.
Бет се облегна назад, извади своето блекбъри и пръстите й ловко пробягаха по клавиатурата.
— Имаш присъда за неправомерно използване на огнестрелно оръжие и си освободена условно. Ясно е, че с това досие вече не можеш да бъдеш полицай.
— Но ти знаеш какво всъщност се случи — поклати глава Мейс. — Някой ме отвлече, натъпка ме с наркотици и ме принуди да участвам във въоръжени грабежи, докато не бях на себе си.
— Знам го, ти също. Но съдът установи друго.
— Защото съдията и съдебните заседатели бяха притиснати от прекалено усърден федерален прокурор, който имаше зъб и на двете ни.
— В момента този федерален прокурор ръководи окръжната прокуратура — тихо рече Бет.
— Какво?! — пребледня Мейс.
— Преди месец министърът на правосъдието назначи Мона Данфорт за временно изпълняващ длъжността федерален прокурор на окръг Колумбия.
— Федерален прокурор?! Като татко?!
— Точно така — отвърна с отвращение Бет.
— Назначена направо от министъра на правосъдието? Нали Сенатът трябва да утвърди предложенията на президента за тези длъжности?
— Министърът на правосъдието има право да я назначи временно, с мандат от сто и двайсет дни. Ако през това време президентът не посочи титуляр, който да бъде одобрен от Сената, същото право се възлага на окръжния съд. Проблемът е там, че министърът на правосъдието, президентът и членовете на въпросния съд харесват Мона. По тази причина тя е фаворит за длъжността откъдето и да го погледнеш. Очаквам президентът всеки момент да я предложи официално. А доколкото съм информирана, Сенатът ще я одобри с пълно единодушие.
— Не мога да повярвам, че тази жена управлява най-голямата окръжна прокуратура в страната! — поклати глава Мейс. — Не познавам по-неморална личност от нея!