— Може би е права, че съм левак — умърлушено прошепна той.
— Правило номер едно, приятелю — смушка го Мейс. — Мона никога не е права!
— Капитана заслужава най-добрите адвокатски услуги, а аз дори не обърнах внимание на въпроса със свидетелските показания — поклати глава той. — Щях да се явя в съда, за да ми отрежат главата!
— Капитана иска теб!
— Ами! Той не знае какво иска, с изключение на тъпите десертчета!
— Ще се справиш, Рой. Може и да си поизгубил форма, но ще се справиш. А не си обърнал внимание на конфликта на интереси, защото си невинен и искаш да помогнеш на този човек.
— Когато не си във форма, не можеш да защитаваш човек, обвинен в предумишлено убийство! Тук няма място за грешки, особено срещу противник като Мона. Аз също я ненавиждам, но трябва да признаем, че има ум в главата.
— В същото време й липсва морал. На практика тя подкупи Капитана с две пакетчета сладкиши и голямото си деколте!
— Което я прави още по-опасна.
— Работата е там, че ти вече прие да го защитаваш, Рой. Нали затова те уволниха от фирмата? Нима ще отидеш да им скимтиш и да се молиш да ти върнат хубавата работа? И ще оставиш горкия бездомник в ръцете на някой нафукан адвокат, на когото изобщо не му пука дали Капитана ще прекара остатъка от живота си зад решетките? Това ли искаш?
— Не, разбира се! — разгорещено отвърна Рой.
— Тогава какъв е проблемът? Мона вече ти обясни, че възнамерява да ти смачка фасона. Е, хубаво. Но аз не виждам как ще успее със спортен тип като теб, който използва резултата от последния си официален мач за парола на компютъра си. Този път обаче не става въпрос за игра, защото Капитана се нуждае от теб. От теб, Рой!
Той местеше очи от лицето й към Капитана и обратно.
— Добре, но за някои неща ще имам нужда от помощ.
— Смятай, че я имаш.
— От теб? Но нали утре заминаваш за Нюарк да провериш обстоятелствата около случая „Мелдън“?
— Да, защото те могат да ни насочат към убиеца на Даян.
— Наистина ли го вярваш?
— В момента не знам точно в какво вярвам. Но не мога да си позволя да прескоча някои детайли.
— Добре.
— Значи поемаш нещата, нали?
— Да.
— В такъв случай ще ти кажа нещо.
— Какво?
— По пътя насам разговарях с Бет и Лоуел Касел.
— И?
— В спермата във вагината на Даян не са открити следи от консервант. Което означава, че тя не е била съхранявана в криобанка „Потомак“.
Рой хвърли кос поглед към Капитана, който съсредоточено човъркаше зъбите си.
— Ясно — промърмори той. — А каква е твоята интуиция? Мислиш ли, че той го е извършил?
Мейс също извърна очи към стария воин.
— Говорих с Бет по този въпрос. Тя е съгласна, че има нещо мътно около Даян и вашата юридическа кантора, но същевременно смята, че убийството й може би няма нищо общо с това, а просто е станало случайно.
— Значи мислиш, че той го е извършил, така ли?
— Не, Рой.
— Тогава за какво говориш, по дяволите?
— За нещо, което трябва да открием, за да подредим пъзела.
94
Те останаха в стаята за разпит още един час, опитвайки се да измъкнат нещо от Капитана. Но разговорът течеше мудно, с чести паузи. Ветеранът явно беше изгубил интерес. Или се отклоняваше от темата, или млъкваше, или молеше за още сладкиши. Не успя да опише мъжа, който го беше спрял на улицата с предложението да изкара двеста лесни долара. Един път беше висок и едър, с гола глава, после изведнъж ставаше нисък и слаб, с коса. Не беше влязъл през главния вход на бялата сграда, не беше прочел табелата. Сети се, че е ровил в някакъв зелен контейнер за смет, докато мъжът подготвял нещата. Мейс си отбеляза да провери дали в задния двор на криобанка „Потомак“ има такива контейнери. Капитана си спомни, че са го вкарали в малка тъмна стаичка, където му дали чаша и списание с „голи мацки“. Изпитал известни затруднения, но все пак успял да отдели някакво количество и да си получи парите.
— Какво още си спомняш за мястото, Лу? — настоя Рой.
— Миризмата.
— Каква беше тя?
— Трудно е да се каже — отвърна Капитана и приглади косата на тила си. — Чиста, не като моята…
Рой хвърли поглед към Мейс каза:
— Там миришеше на дезинфектанти като в болница.
— Е, нали е клиника.