Выбрать главу

— Това не е доказателство, което може да се използва в съда.

— Нима си очаквал подобно нещо? — понижи глас Мейс.

Върнаха се в имението на Олтман и Рой се зае да подготвя стратегията си за предстоящото предварително изслушване.

— Всичко ще свърши бързо — каза той. — Аз ще пледирам невинен, а Мона ще поиска постоянен арест и вероятно лесно ще го получи. Едва тогава започва истинската работа. Ти кога тръгваш за Нюарк?

— В седем сутринта с експресния влак. В девет и половина ще бъда в Нюарк. Кантората се намира на двайсет минути с такси от гарата. Надявам се да проведа някакъв разговор, след което веднага ще хвана обратния влак. По някое време следобед ще си бъда тук.

— Мога да те запозная по телефона с подробностите по изслушването.

— Ще искаш ли освобождаването му под гаранция?

— Не. В ареста има покрив над главата си и храна три пъти дневно.

— И повече сигурност в случай, че някой го е насадил умишлено.

— Точно така. Май ще е по-добре да арестуват и нас.

Едновременно се обърнаха, доловили някакъв шум.

По стълбите затупка топка, която спря в краката на Рой. В следващия миг се появи Тайлър, който бързо се огледа, видя топката у Рой и хукна с разперени ръце към него.

— Защо още не си в леглото, Тай?

Рой подаде топката на момчето в момента, в който Алиша се появи на горната площадка.

— Извинете, но той отказва да си легне — намръщи се тя. — Направо се е побъркал с тази топка!

— Момчето дриблира като истински професионалист — обясни Мейс, потупвайки коляното на Рой. — Нали така, Тай?

Хлапето я зяпна, клепачите му запърхаха.

Мейс сложи ръка върху рамото на Рой.

— Този човек е играл баскетбол в колежа и за малко да стигне до Националната баскетболна асоциация — поясни тя. — Не му е достигнал малко отскок.

— Между другите неща — усмихна се Рой.

— Предлагам да спрем да си блъскаме главите с юридически въпроси и да отскочим до залата — надигна се тя и погледна към детето. — Нека този голям мъж ти покаже какво може с топката. А ти, Тай, искаш ли да покажеш финтовете си на мистър Рой?

— Не, трябва да довърша още някои неща — поклати глава Рой, но момчето го хвана за ръката и настоятелно го дръпна. — Добре, добре… Но не ме измъчвай много, защото не съм във форма. Става ли?

— Може ли да гледам? — обади се Алиша.

— Разбира се, тъкмо щях да ти предложа — каза Мейс.

— Ти ще дойдеш ли? — погледна я Рой. — Можем да му демонстрираме едно „КОНЧЕ“…

— Не, не, предпочитам да си легна. Утре ще ставам рано.

Мейс ги изчака да тръгнат към спортната зала и набра един частен номер.

— Докторе, обажда се Мейс Пери. Знам, че е късно, но искам да те видя за малко.

Лоуел Касел живееше в Югоизточен Вашингтон, но се съгласи да се срещнат в едно кафене до Юниън Стейшън. Мейс благодари, грабна коженото си яке и изтича навън, където я чакаше спортният мотоциклет.

95

— Трябва да съм полудял, щом се съгласих да се срещна с теб — промърмори Лоуел Касел.

— Защо? Аз съм обикновен гражданин като всеки друг.

— Обикновен гражданин, който помага за защитата на човек, обвинен в предумишлено убийство и заключен в ареста. — Забелязал изненадата в очите й, Касел побърза да добави: — Клюките стигат и до моргата, моето момиче.

— Не бих казала, че помагам за защитата му — поклати глава Мейс. — Освен това имам нужда от едно хубаво кафе. Често идвах тук, когато бях ченге. Заведението работи денонощно, а ние използвахме затишието в радиообмена, за да си починем малко.

Касел се наведе напред и понижи глас, въпреки че кафенето беше празно.

— Изложих се на голям риск, като ти позволих да надникнеш в книжата ми. Ако някой научи, със сигурност ще ме изхвърлят от работа.

— Никой няма да научи, Лоуел. По-скоро бих умряла.

— Дано да не се стига дотам — с облекчение въздъхна съдебният лекар.

— Всъщност защо го направи?

— Имаш предвид документите? — разбърка кафето си докторът. — Защото те харесвам.

— Това не е отговор на човек, който се опасява за кариерата си.

— И ти си пряма като сестра си.

— Мисля, че съм малко по-дипломатична.

— Вярно ли е, че прокурор по делото ще бъде самата Мона Данфорт?

— Да. Вероятно от алтруизъм.

Касел отпи глътка кафе.

— Хайде, докторе — подкани го Мейс. — Знам, че спермата е била чиста, без жълтък.