— С какво мога да ви помогна? — разнесе се мъжки глас.
Тя се обърна. Към нея крачеше униформен охранител, а дланта му докосваше кобура. Беше надхвърлил петдесет и приличаше на пенсионирано ченге, което изкарва малко допълнителни пари. Предпазливата походка и внимателните очи показваха, че има дългогодишен опит в патрулирането.
— Просто оглеждам — отвърна Мейс.
— Оглеждате или се интересувате от нещо друго? — попита ченгето и проследи погледа й към задната врата на криобанка „Потомак“.
— В момента не се интересувам от пазара на сперма.
— Но много хора го правят. Тази стока се търси много.
— Бас държа, че е така. Вие ли охранявате сградата?
— Да.
— Бивше ченге, нали?
— А вие?
— И аз бивше.
— Пенсионер съм, но съм назначен тук като охрана на пълно работно време. А вие в кой район сте работили?
— В Шести и Седми.
— Охо, значи сте си заслужили нашивките!
— В момента съм частен детектив.
— И се интересувате от това място?
— Наета съм от един адвокат, който иска да провери алибито на свой клиент, свързано с банката за сперма. По мое мнение едва ли ще излезе нещо, но правилата трябва да се спазват.
— Какъв тип алиби?
— Клиентът му твърди, че е ровил в тукашния боклук, докато на друго място са се случвали разни неща.
— Може би престъпление, за което е бил арестуван?
— Бързо схващате — погледна го с уважение Мейс.
— Не съвсем. Но историята винаги е една и съща.
— Вече бях в тази сграда. Стори ми се, че имат алармена система.
— Наистина имат.
— Защо тогава сте им и вие? Нима спермата е чак толкова търсена стока?
— И аз си задавам същия въпрос. Не съм нито студент, който търси допълнителни доходи, нито алчно ченге, което се интересува само от парите. Когато попадам в дадена ситуация, искам да вникна в нея, да разбера кое какво е. Когато постъпвах, ми обясниха, че охранителната система е ненадеждна и им трябва жива охрана.
— Ненадеждна ли?
— Да. Податлива на токови удари или компютърни вируси. Един ден я заварили изключена въпреки твърденията на дежурната лаборантка, че я е включила, преди да си тръгне.
— Вие лично разговаряхте ли с нея?
Мъжът кимна и Мейс накратко му описа жената, с която бяха разговаряли.
— Да, тя е — кимна още веднъж охранителят.
— Стори ми се доста организирана. След като твърди, че е включила алармата, значи наистина го е направила.
— Сигурно. Но фирмата, отговорна за поддръжката, не откри нищо. Нямаше следи от незаконно проникване, всички сензори бяха в ред. Сякаш системата просто беше заспала. Нищо не липсваше, нямаше следи от взлом. Но управата реши да смени цялата инсталация. Докато това стане, аз ще съм тук.
— Помните ли кога се случи тази авария?
— Защо се интересувате? Нали търсехте доказателства за някакво алиби?
— Човек никога не знае. А и аз по принцип съм любопитна.
— Повечето ченгета са такива — съгласи се мъжът и поглади брадичката си. — Обадиха ми се в четвъртък и поискаха веднага да се явя на работа. Предполагам, че аварията е станала миналата сряда през нощта.
— И аз така си помислих.
— Защо? — учудено я погледна той.
— Дълга история — отвърна тя и възседна мотоциклета. — Може би някой ден ще я научите от вестниците.
98
От сестра си знаеше, че веднага след арестуването на Капитана асансьорите са били програмирани да не спират на четвъртия етаж въпреки недоволството на работниците, които били принудени да мъкнат материалите си по стълбите. Но обществената сигурност бе по-важна от мазолите.
Тя намали скоростта и внимателно огледа сградата. Не вярваше, че след откриването на трупа на Даян в хладилника някой ще посмее да се появява на работа късно вечер или рано сутрин, но искаше да бъде сигурна. Другото й притеснение беше свързано с евентуалното присъствие на патрулна кола.
Но сградата беше тъмна, а районът около нея — абсолютно пуст. Остави мотора на най-близката пряка и продължи пеша към гаража. Бетонното помещение беше пусто, асансьорите не светеха.
Секунди по-късно беше във входното фоайе, плъзна се зад гишето на охраната и се озова на стълбището. Спря за миг пред затворената врата на килера, после решително натисна бравата. Вътре имаше само един парцал на дълга дръжка.