— Сигурен ли си, че никой не е излизал от сградата през същия отрязък от време? — попита той.
— Абсолютно. Само влизаха. Че кой ще тръгне да излиза по това време?
Ясно е кой, въздъхна Рой. Убиецът.
— Разказа ли всичко на ченгетата?
— Да, всичко.
— Добре ли е застрахована твоята охранителна фирма?
— Че откъде да знам?
— Не е зле да се поинтересуваш, защото си нанесъл огромни щети на голяма адвокатска кантора. И не забравяй, че те могат да те осъдят дори без адвокат!
— Господи! Нима наистина ще се захванат с мен?! Няма да могат, нали? Аз съм само един пазач, нямам пари!
— Съдът е отворен за всички, Нед. А те могат да се захванат с теб дори само за удоволствие!
След тези думи той се обърна и напусна сградата. Убиецът на Даян най-вероятно се бе качил в асансьора заедно с нея. И бе проявил достатъчно разум, за да не побегне веднага, а да се скрие някъде и да изчака подходящия момент. А може би още беше в сградата и си работеше в друга фирма.
Или в моята!
Даян се беше появила около час и половина преди него. Дали беше убита веднага и извършителят се бе измъкнал далеч преди пристигането на Рой? А може би се беше случило броени минути преди това? Ами ако бе станало, докато е бил в кабинета си, но не е чул нищо? Той направи опит да си спомни колко студено беше тялото на Даян, когато го откри. Но то във всички случаи щеше да му се стори студено, независимо дали е било в хладилника два дни или половин час. Съдебният лекар можеше да даде най-точен отговор на въпроса.
— Изглеждаш така, сякаш главата ти ще се пръсне от мислене! — подвикна познат глас вляво от него.
Рой вдигна глава и спря смаян поглед върху Мейс Пери, възседнала спортен мотоциклет.
14
— Пак ли си тук? — попита Рой и пристъпи към нея.
— Откъде знаеш, че изобщо съм си тръгвала?
— От кабинета си виждам главния вход. Цяла сутрин висях на прозореца и гледах насам. — Очите му се плъзнаха по лъскавото дукати. — Няма как да пропусна това бижу.
— Виж какво, имам чувството, че се разделихме не както трябва, и дойдох да оправя нещата.
Рой не изглеждаше склонен да приеме офертата, но псе пак промърмори:
— Така и не разбрах как се казваш.
— Мейс. Видях, че разговаряш с охранителя — подхвърли тя и погледна към входа на сградата. — Какво ти каза?
— Нищо особено — отвърна Рой. — Нед едва ли може да се нарече охранител…
— Може би убиецът на Толивър е пътувал в асансьора заедно с нея. А в същото време въпросният Нед е похапвал в задната стаичка. Убиецът си е свършил работата и се е измъкнал навън или просто е останал на работното си място. Може би и във вашата кантора.
— Това е една от възможните теории.
— Веднага ще ти предложа още една. Ти си бил в асансьора с Толивър, но тя е използвала картата си, за да го задвижи. Така няма доказателства за присъствието ти. После си я убил и си я напъхал в хладилника, слязъл си по стълбите и си изчакал завръщането на пазача, за да се появиш откъм гаражния асансьор, така че той да те види. После си се качил в кантората, помотал си се известно време в кабинета си, след което си отишъл в кухнята, отворил си хладилника и си подхванал тялото на горката жена, за да не падне на пода. Така можеш да обясниш евентуалните следи по тялото си. Накрая си се обадил в полицията с престорено уплашен глас…
Рой я изгледа с мрачно изражение.
— Така ли реши да започнеш на чисто? Като насочиш обвиненията към мен?
— Не те обвинявам. Но ти си адвокат и знаеш какво предстои. Бил си на местопрестъплението сам с убитата. Рано или късно ченгетата ще стигнат до моите заключения, а ти трябва да имаш отговори на всичките им въпроси. Предлагам да се упражниш с мен.
— Защо? За да им докладваш за слабите места в обясненията ми?
— Вече ти казах, че не съм ченге. Ако това е истината, никой не може да ти лепне убийство.
— Добре, съгласен съм. Започвам веднага: използвах картата си за достъп в гаража, което удостоверява, че съм пристигнал някъде около седем и половина. Качих се с асансьора и свърших някои работи, а после отидох да си направя кафе и открих Даян. В осем и две минути позвъних на деветстотин и единайсет. Записите показват, че тя се е появила в кантората деветдесет минути преди мен. А аз дори не подозирах, че е там.
— Това няма да ти свърши работа — поклати глава Мейс. — Би могъл да паркираш някъде наблизо, да влезеш пеша в гаража и да я изчакаш да се появи. А после да влезеш в асансьора заедно с нея, да я убиеш и да се върнеш за колата. Останалото се развива по същия сценарий.