— Не е закусвала, но в стомаха й има остатъци от снощна вечеря с обем от около шестстотин кубически сантиметра, сред които частично смлени червени протеини.
— Казано иначе, остатъци от пържола?
— Най-вероятно. Плюс грах, царевица и червени картофи. Има и спанак. Стените на стомаха и дванайсетопръстника са оцветени в яркозелено.
— Това може да се дължи и на броколи.
— Когато е в комбинация с царевица, броколито се усвоява трудно. Щях да намеря остатъци от него в стомаха. Царевицата си беше там, но броколи нямаше.
— Нещо друго?
— Тази жена е обичала чесън — сбърчи лице Касел. — Нямаш представа как вонеше!
— Напомни ми да ти купя няколко предпазни маски. И тъй, някаква идея за час на смъртта?
Съдебният лекар свали очилата си.
— Ако имаш надеждни свидетели за някаква двучасова рамка, те със сигурност ще ти свършат по-добра работа от цялата модерна апаратура, която виждаш наоколо — направи гримаса той.
— Работата е там, че не съм сигурна колко надеждни са свидетелите — въздъхна Бет. — Друго?
— Пропуснах да ти кажа, че при огледа на дрехите открихме една липса.
— Бикините?
— Допуснах, че е нормално дамата да носи бельо.
— Била е четирийсет и седем годишна, съдружник в юридическа фирма, живяла е в къща за един милион долара в Александрия. В момента, в който е била открита, е била облечена в костюм на „Шанел“. Според мен е напълно нормално да допуснем, че е била с бельо. Какво откри при прегледа за полови контакти? Била ли е изнасилена?
— Следите около гениталиите категорично сочат сексуално насилие.
— Моля те, докторе, кажи ми каквото искам да чуя!
— Извършителят е оставил някои неща от себе си — каза Касел и й направи знак да се приближи до микроскопа.
Тя се наведе над окуляра, огледа онова, което беше заложено на стъклената плочка под него, и на лицето й се появи доволна усмивка.
— Свещеният Граал на криминологията, нали?
— Сперма — тържествено кимна Касел. — Високо във вагиналния свод, както и по шийката на матката.
— Ти каза някои неща — погледна го Бет. — Има и друго, нали?
— Два пубисни косъма, чиито коренчета не съвпадат с тези на покойната.
— Да се надяваме, че ще ги открием в базата данни. Нещо друго, което трябва да знам?
— Има, но то не е свързано със случая — каза след кратко колебание Касел. — Чух, че Мейс е навън. Предай й специални поздрави.
— Ще го направя.
— Как е тя?
— Нали я знаеш? Умее да се разтоварва от всичко и да продължава напред.
— Кажи й, че има рай, но Мона никога няма да бъде допусната в него.
— Ще й кажа — усмихна се Бет.
17
Порти. Високи порти. И дълга висока стена.
Рой натисна копчето на интеркома и портите се отвориха. Бяха взели аудито, тъй като той не пожела да рискува да се качи на мотоциклета без каска.
— Ще трябва да си намериш, ако искаш да те возя — подхвърли тя.
— Ще си помисля.
— За каската ли?
— Не, за идеята отново да се кача на мотора ти.
Поеха нагоре по криволичеща павирана алея. Имението беше разположено на възвишение, което обитателите на Вашингтон и околностите му гордо наричаха хълм, но истинските планинци едва ли биха го окачествили като нещо повече от затревена могила.
— Никога не съм допускала, че някой може да притежава толкова много земя в Северна Вирджиния — обади се Мейс.
— Прилича на някакъв комплекс — рече Рой и посочи стърчащия над дърветата огромен покрив.
Взеха поредния завой и къщата се появи пред тях.
— Не може да бъде! — възкликнаха едновременно и двамата.
— Напомня ми на сградите в кампуса на Джорджтаун — отбеляза Рой.
— Само че е по-голяма — добави Мейс.
Спряха на метър от лъскаво бентли. Очуканата и прашна хонда с две врати, която беше паркирана до него, приличаше на малка лодка, закотвена до модерна яхта. Слязоха и изкачиха стъпалата към масивната двойна врата, която бе подходяща дори за Бъкингамския дворец. Едното й крило се отвори още преди Рой да натисне звънеца.
— Влезте, влезте — покани ги мъжът, който застана на прага.
Ейбрахам Олтман беше среден на ръст, с няколко сантиметра по-висок от Мейс. С бяла коса до раменете и гладко избръснато лице. Разкопчаната риза с дълъг ръкав над протритите дънки разкриваше сивите косми на гърдите му. Носеше сандали на бос крак. Беше прехвърлил седемдесет, но излъчваше енергията на доста по-млад мъж.