Убийството на Бенджамин Пери остана неразкрито. В годините след него дъщерите му правиха неколкократни опити да се сдобият с някакви улики, но без успех. Веществените доказателства или изчезваха, или се оказваха подменени, свидетелите или „забравяха“ показанията си, или просто умираха. Студените досиета бяха най-трудните. Но сега, след като излезе на свобода, Мейс беше убедена, че рано или късно отново ще се опита да извади истината наяве.
Няколко километра след Мидълбърг тя намали скоростта и пое по настлан с чакъл път, който след по-малко от километър свърши на павирана площадка. Изпусна въздуха от гърдите си и спря пред къщата. Тя носеше някакво шотландско име, защото новият съпруг беше шотландец и много се гордееше с потеклото си. При последното посещение на момичетата той дори се появи в стаята им, пременен в традиционната поличка, със затъкнат в чорапа нож и смешна шапка на главата. На всичкото отгоре поличката му се закачи в меча на шотландския боец до стената, покрит от горе до долу с тежка броня. Оказа се, че стопанинът на имението е облякъл традиционния килт на голо, като истински воин. Мейс не можа да се сдържи и прихна. После майка й хладно я информира, че съпругът й бил много обиден от поведението й, защото тя се търкаляла по пода от смях, докато той правел отчаяни опити да прикрие голотата си.
— В такъв случай кажи на мистър Гадняр да носи бельо! — отсече тя, без да й пука, че той може да я чуе. — И бездруго няма с какво да се гордее там долу!
Инцидентът не допринесе с нищо за затоплянето на отношенията им.
Мейс вдигна глава и огледа къщата. Не беше огромна като къщата на Ейб Олтман, но и не й отстъпваше кой знае колко. Тя застана пред входната врата и почука. Очакваше да й отвори облечен в ливрея иконом, но не стана така.
Тежките крила на двойния портал се плъзнаха встрани и на прага се появи майка й, облечена в дълга черна пола, високи до прасеца ботуши и ослепително бяла туника с ръчна бродерия, над която се поклащаше тежко златно колие. Дългата пепеляворуса коса на Дейна Пери бе сплетена на плитка. Изглеждаше поне с десет години по-млада от действителната си възраст и имаше лицето на Бет — издължено и красиво, с прав и тънък като острието на брадва нос. Високите скули й придаваха самоуверен вид, издължените й ръце небрежно придържаха йоркширски териер с безупречно сресана козина.
Мейс не очакваше прегръдка и не я получи.
— Затворът ти се е отразил добре — отбеляза Дейна, изучавайки я от главата до петите. — Изглеждаш стегната като струна.
— Бих предпочела да изглеждам така не благодарение на затвора, а на тренировките в някой салон за фитнес.
— Баща ти се е обърнал в гроба, да знаеш! — заби показалец в гърдите й Дейна. — Както винаги мислиш само за себе си. Я виж какво постигна сестра ти. Крайно време е да влезеш в правия път, момиченце! Иначе отиваш на боклука. Разбираш ли какво ти казвам?
— А ти ще ме поканиш ли да вляза, или си решила да приключим с визитата още тук, на прага. Ако е така, по-добре да се връщам в реалния свят.
— Наистина ли наричаш „реален свят“ онзи мръсен и пълен с боклуци град?
— През последните две години трябва да си била много заета, защото изобщо не си направи труда да дойдеш да ме видиш.
— Едно посещение в затвора щеше да разклати душевното ми здраве.
— О, да, извинявай. Бях забравила първото и единствено правило на Дейна: винаги да мисли за себе си.
— Влизай, Мейсън!
Беше излъгала Рой Кингман. Майка й я беше кръстила Мейсън, а не баща й. По съвсем конкретна причина: да изрази презрението си към малката прокурорска заплата на Бенджамин Пери и да го принуди да стане адвокат по наказателни дела. С неговите умения и репутация той действително би печелил десет пъти повече от това, което му даваше държавата. Оттук и Мейсън Пери — тоест Пери Мейсън — постоянното натякване, че този човек не прави достатъчно за съпругата си.