— Ако минеш след ден-два, ще ти приготвя още някои неща — рече той. — Става ли?
— Да, сър — изпъна гръб Капитана и шеговито отдаде чест.
Рой изпита чувството, че нещо му липсва, а после се учуди, че не го беше забелязал досега.
— Къде ти е количката?
Като повечето бездомници Капитана държеше всичките си вещи в една ръждясала количка за пазаруване, отдавна лишена от предните колела. Стърженето на метала известяваше за появата му от цял километър.
— Свиха ми я.
— Знаеш ли кой?
— Проклетите виетконгци, ама аз ще ги пипна! Я погледни!
От джоба на куртката се появи нож с дълго острие. Приличаше на армейски.
— Не го прави, Капитане — помоли Рой. — Това е работа на полицията.
Капитанът го изгледа безмълвно. После вдигна ръка за поздрав и рече:
— Благодаря ти за обувките!
24
За нещастие съпругът на майка й си беше у дома. Но за щастие не носеше шотландска поличка. Този път Тимъти се беше пременил като английски земевладелец — панталони от туид, старомодна жилетка с патрондаш, кърпичка в джобчето в тон с карираната му риза и кафяви ботуши за езда, въпреки че наоколо не се виждаха коне. В момента, в който го зърна, Мейс усети как бузите й започват да потрепват. Все пак успя да се извърне навреме, преди да прихне. От устата й излетя само леко пръхтене.
Настаниха се в нещо като оранжерия. Възрастна жена с униформа на прислужница сервира кафе и поднос с малки сандвичи. Изражението й подсказваше, че няма по-голямо изтезание от това да работиш при Дейна и Тимъти. Закуската изобщо не можеше да се сравнява с онази в дома на Ейб Олтман. Но Мейс все пак изяде няколко сандвича, поливайки ги с внушително количество кафе.
Йоркширският териер лежеше на мека възглавничка пред собствения си позлатен поднос и блажено дъвчеше някаква храна с острите си зъбки. Мейс беше информирана, че е женски и носи името Анджелина Фернандина.
— И нея ли я обличате? — попита тя, кимайки към скъпоценната Анджелина.
— Само когато пътуваме — отвърна Дейна. — В нашия самолет винаги й е студено.
— Горкичката.
— Бет още ли държи менажерията си от сакати животни?
— Не — поклати глава Мейс. — Има само мен и Слепеца. Но той е силен и здрав. Вероятно ще бъде такъв и когато закопаете бедната Анджи някъде в задния двор.
При тази забележка Тимъти си пое дъх и погали Анджелина с опакото на дланта си. Това подсказа на Мейс, че той не обича кучета, независимо дали са с фризирана козина, или не.
— Е, как ви се отразява животът на поземлени аристократи? — попита тя.
Тимъти опря кърпата с монограм до устните си и погледна към Дейна, вероятно очаквайки тя да отговори на въпроса.
— Наскоро избраха Тимъти за председател на местната планова комисия. Един изключително важен пост предвид безумните идеи за строителство на някои хора.
„Може би имаш предвид вашия абсурден шотландски замък насред обработваемите земи“, помисли си Мейс. Но на глас каза:
— О, прекрасно! Поздравления, Тимъти!
Съпругът преглътна хапката си и изпъчи гърди. Отговорът му прозвуча така, сякаш държи реч пред хиляди горещи почитатели.
— Ще отдам всичките си сили, за да изпълня дълга си. Приемам този пост като висша форма на доверие.
„Какъв задник, господи!“
— Вярвам ти — любезно отвърна тя.
— А какви са твоите планове, Мейсън! — попита Дейна.
Мейс бавно остави кафето на масичката.
— Почти бях решила да публикувам голите си снимки в интернет, за да изкарам някой долар — отвърна тя. — Но в последния момент получих предложение за работа.
— За каква работа?
— Асистент на университетски професор.
— Че кой професор би пожелал да има асистент като теб! — сбърчи вежди майка й.
— Този е сляп и беден като църковна мишка. Вероятно е преценил, че ще му изляза по-евтино от куче-водач.
— Моля те, Мейсън! Няма ли поне веднъж в живота си да се държиш сериозно?