— Кога те пуснаха, по дяволите?
Думите прозвучаха по-скоро като съскане, отколкото като нормален въпрос.
— Не са ме пуснали, а избягах. Ако ме предадеш, ще получиш награда.
Байндър остави ножа на полицата, на която бяха подредени други хладни оръжия, всяко с етикет и цена.
— Зает съм — изръмжа той. — Вече не си ченге и не можеш да се заяждаш с мен!
Вместо да си тръгне, Мейс разрови купчината ножове на полицата до себе си и измъкна един сгъваем с дървена дръжка. Направи рязко движение с китката и наточеното като бръснач 15-сантиметрово острие изскочи навън.
— Аха! Това тук е ръчно наточен филипински нож „Балисонг“ с двойни канали и пружина. Страшно готин, но за нещастие вносът на такива ножове в САЩ е забранен още през осемдесетте години на миналия век.
— Не думай — небрежно промърмори Байндър.
— От техническа гледна точка ножовете „Балисонг“ се причисляват към хладните оръжия, наричани още „пеперуди“. Те са незаконни във Вашингтон, Мериленд и Вирджиния.
— Забравили са да ме уведомят. Ще трябва да поговоря с адвоката си.
— Много добре. А докато ти си приказваш с него, аз ще се обадя на командира на Пети отряд и ще го помоля да хвърли едно око на стоковата ти листа. А ако имаш слабост към екстравагантното облекло, ще ти препоръчам едно страхотно заведение в Западна Вирджиния, където спокойно можеш да останеш за няколко години. — Очите й се плъзнаха по рошавата червена коса. — Добрата новина е, че там изобщо няма да се подстригваш.
— Какво, по дяволите, искаш от мен? — заплашително я изгледа Байндър.
— Малко оборудване. Ще си платя, но не по обявените цени, защото в момента съм малко зле с парите.
Ръката й затвори балисонга с рязко движение на китката.
— Един съвет, Байн. Постарай се следващия път да не излагаш незаконната стока на витрината. Искам да кажа, направи така, че инспекторите да се потрудят малко, за да я открият. Иначе ще станат лениви.
— Какво оборудване ти трябва?
— Начело в списъка ми са няколко неща: ултравиолетова синя лампа, флуоресцентна боя и контрастни очила. Изобщо не ми предлагай евтините китайски боклуци. В организма ми има достатъчно олово от храната в затвора.
— Имам един хубав комплект, който струва три стотачки — промърмори едрият мъж.
— Чудесно. Ще ти дам петдесет за него.
Широкото му лице се сгърчи в гримаса, луничките заприличаха на гигантски амеби.
— Това е грабеж! Знаеш ли колко ми е шибаният наем?
— В затвора няма да плащаш наем. Особено ако се паднеш в един сектор с някой от смахнатите борци за „чиста арийска нация“, които имат специално отношение към рижите.
Гневът на Байндър мигновено се стопи.
— Какво друго? — глухо попита той.
— Дай да видим с какво още разполагаш — сладко се усмихна тя.
Не след дълго приключиха и Мейс натовари покупките си в голяма раница, която успя да измъкне безплатно от Байндър. Уреди сметката и тръгна към изхода.
— Залагам двайсет кинта, че след шест месеца ще се върнеш в пандиза — подвикна след нея Байндър.
Тя рязко се завъртя.
— А пък аз залагам петдесетачка, че в рамките на четирийсет и осем часа общинската полиция ще конфискува всички незаконни боклуци, които продаваш в тая дупка!
Байндър стовари огромния си юмрук върху плота.
— Нали сключихме сделка? — изрева той.
— Не си спомням такова нещо. Просто споменах за „пеперуди“ и ти ми направи наистина добра отстъпка. Струва ми се, че това беше паролата за специални клиенти.
— Ти си… Ти си кучка! — изрева извън себе си онзи.
— Чак сега ли го разбра, тъпако?
Той мрачно огледа раницата.
— Какво ще правиш с всичко това, да те вземат мътните?
— Не обичам да стоя край страничната линия, Байн.
— Това пък какво означава?
— Означава две години в ада без синята униформа, която ми отнеха незаслужено!
30
Рой внимателно затвори вратата. Даваше си ясна сметка, че не е много умно да се прави на шпионин, докато детективите все още са в сградата, но същевременно изпитваше странното желание да не разочарова Мейс Пери. Може би защото съзнаваше, че тя по всяко време може да го срита в задника.
Кабинетът на Честър Акерман изглеждаше така, сякаш собственикът му никога не бе работил в него. А при отсъствието на платени часове никой не можеше да каже дали е така. Същевременно обаче този човек осигуряваше на фирмата повече контракти от всички останали партньори, взети заедно. А в света на юристите само това имаше значение. Ето защо именно Акерман изпълняваше длъжността на управляващ съдружник. Рой бързо се зае да преглежда папки, документи и чекмеджета, като не пропусна да провери дори джобовете на сакото, което беше окачено зад вратата. Опита се и да влезе в компютъра на шефа, но не успя да се справи с паролите.