— Аха.
— Включително дребни хора в малки хладилници — от онези, които се вместват под барплот?
— Точно! — ухили се Нед. — И тоя тип като нищо ще се обяви за Хладнокръвния убиец! Схващаш ли?
— Да. Това наистина е умно.
Нед опря лакти на плота и на лицето му се появи изражение, което той очевидно смяташе за невероятно изкусително.
— Хей, ти излизаш ли за по някое питие?
— О, непрекъснато. Аз съм си купонджийка.
— Ами тогава да го направим заедно някой ден.
— Като нищо.
Той насочи показалец в гърдите й, присви палеца си и изпука с устни, след което й намигна многозначително.
Това беше един от моментите, в които на Мейс страшно й липсваше любимият й Глок 37, зареден с 45-милиметрови специални патрони за автоматично оръжие. В общинската полиция използваха стандартния Глок 17 с 9-милиметрови муниции, а агентите под прикритие предпочитаха Глок 26 — любимото лично оръжие на полицаите, когато не са на служба. По време на работа Мейс прилежно носеше служебния Глок 17, но под прикритие и през свободното си време предпочиташе Глок 37, който беше забранен за всички полицейски служители. Тя беше известна с пренебрежението си към забраните, а възпиращата сила на 45-милиметровите патрони беше спасила живота й два пъти. В момента, разбира се, нямаше право да носи никакво оръжие.
— Ще ти дам един съвет, Нед — каза тя. — Когато насочваш пистолет към някого, дори и въображаем, трябва да си готов да се проснеш по очи. Иначе може да получиш една-две дупки ето тук. — Протегна ръка и показалецът й почука по челото му.
— А? — объркано я погледна пазачът.
Тя му намигна и се обърна към изхода.
— Хей, дори не знам името ти — подвикна след нея Нед.
— Мейс — обърна се тя.
— Мейс?
— Да, точно като онзи лютив спрей за очи.
— Започна да ми ставаш интересна, сладурче.
— Че как иначе?
32
За място на вечерята Бет беше избрала „Кафе Милано“ — един от най-шикозните ресторанти на Вашингтон, посещаван от хора, които искаха да бъдат забелязани. Широките му витрини гледаха към тиха странична уличка, която тази вечер беше задръстена от черни лимузини и джипове с правителствени номера.
Барът беше свързан със залата за хранене, което я правеше доста шумна, но благодарение на високия си пост Бет получи маса в най-отдалечения й край. Беше се разделила с униформата и бе облякла пола до коленете и бяла блуза с отворена яка. Русата й коса падаше свободно на раменете, а грубите боти бяха заменени от елегантни черни обувки с високи токчета. Основната част от охраната й беше останала навън, но на бара се бяха настанили двама цивилни агенти, които се наливаха на воля с безалкохолни.
Моторът на лъскавото дукати заглъхна. Мейс смъкна каската си и влезе в заведението, разминавайки се с групичка мъже в официални костюми и платената им компания, чийто дъх със сигурност би повредил полицейските дрегери във всички щати на страната. Очите й на ченге машинално ги проследиха до огромния бял хамър, зад волана на който се беше настанил трезвен на вид техен колега, също облечен в черен костюм.
Тя спря до бара и се огледа. Почти веднага забеляза сестра си, която й махаше от дъното на салона. Седна срещу нея и пъхна каската си под масата. Колосаната покривка светеше от чистота, от кухнята се носеха съблазнителни аромати. Публиката наоколо беше разнообразна — хора на всякаква възраст, във всякакво облекло — дънки, костюми, маратонки и елегантни обувки.
— Добре си се пременила, сестричке — подхвърли тя.
Бет се усмихна и огледа дрехите на Мейс. Черни панталони, плътно прилепнал сив пуловер с изрязано деколте и обувки с висок ток.
— Днес май си пазарувала — отбеляза тя.
— Аха. Сама каза, че съм отслабнала.
— Тези обувки не ти ли пречат да сменяш скоростите?
— Никакъв проблем. Просто прескачам онези, които са ми неудобни.
Бет поръча две чаши вино на сервитьора, който безшумно се изправи край масата. Изчака го да се отдалечи и предложи:
— По-добре да пием нещо леко, защото си с превозно средство. Освен това ти плащаш, а тук е доста скъпо.
— Звучи ми добре. Предполагам, че тази вечер не си въоръжена.
— Не съм. Правилникът забранява да нося оръжие, когато възнамерявам да пия алкохол.
— Още ли предпочиташ четирийсети калибър, когато не си на служба? Или се задоволяваш с Глок двайсет и шест?
— Двайсет и шест, служебното ми оръжие.