— Здрасти, Мона — любезно поздрави Бет.
Прокурорката безцеремонно придърпа един стол от съседната маса, без да попита дали е свободен.
— Трябва да поговорим!
Думите й бяха отправени към Бет, което не попречи на Мейс да се обади.
— Браво, Мона — подхвърли тя. — Наистина ли си се научила да разговаряш с хората? Поздравявам те!
— Нямам предвид теб — отвърна Мона, без да я поглежда.
Мейс понечи да продължи атаката, но усети токчето на сестра си под масата.
— Предполагам, че имаш предвид смъртта на Джейми Мелдън — отвърна Бет.
— Че за какво друго бих седнала на масата ти?
— В случая играем в един отбор, Мона. Полицай и прокурор, схващаш ли?
— Чух, че са ти отнели разследването.
— Още преди да съм стъпила на гилзите — кимна Бет. — Иди да поговориш с кмета, той току-що беше тук. Или с ЦРУ. Сигурна съм, че Лангли с удоволствие ще те информира.
Мейс нямаше представа за какво говорят, но слушаше с напрегнато внимание. Както при всяко състезание, в което единият от участниците имаше всички шансове да се върне вкъщи окървавен.
— Нима няма да направиш нищо, въпреки че един от хората ми е убит в твоя район?
— Не съм казала, че няма да направя нищо. Но я ме осветли какво очакваш от мен.
— Питаш ме как да си свършиш работата? — недоверчиво я изгледа Мона.
— Знам, че от години чакаш да ми го кажеш — отвърна Бет и се облегна на стола си. — Хайде, започвай!
— От къде на къде?! Аз не съм ченге!
— Но в момента ръководиш втората по големина федерална прокуратура в страната — напомни й Бет. — Ако не можеш да ми кажеш как да си върша работата, вероятно ще ми позволиш аз да ти кажа как да вършиш своята.
— Моля? — извиси глас Мона.
— Ядосана си, че са отнели следствието от градската полиция. Би трябвало да си наясно, че, технически погледнато, Джейми беше федерален служител и убийството му трябва да се разследва от ФБР. При нормални обстоятелства ние би трябвало да им помагаме, но по неизвестни причини ни посочиха вратата. Ето какво е нужно да направиш: потърси контакт с високопоставените си познати в Министерството на правосъдието и се опитай да разбереш защо са ни отнели разследването. За същото можеш да попиташ и юристите на ФБР. Те са наясно с йерархията в разузнаването. Опитаха се да ми внушат, че конците се дърпат от ЦРУ, но аз не вярвам на всичко, което ми казват. Може би става въпрос за Министерството на вътрешната сигурност, а ти май познаваш някои хора там. Доколкото си спомням, в последния брой на „Поуст“ имаше твоя снимка в компанията на министъра. В рубриката „Стил“. Деколтето ти беше неотразимо, а на него явно му течаха лигите. Жена му със сигурност се е зарадвала на тази снимка. А след като събереш всичко необходимо, можеш да го сложиш в една хубава кутия, да я вържеш с червена панделка и да ми я донесеш. Едва тогава ще поема нещата в свои ръце. Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че ми губиш времето.
— Искаш ли да разбереш кой е убил Мелдън?
— Не се дръж покровителствено!
— В такъв случай задвижи връзките си. Аз ще използвам моите и може би ще се срещнем по средата. Но имай предвид, че на определен етап може би ще се сблъскаш със стена. Или ще ядосаш някого, което ще се отрази зле на кариерата ти.
— Не ми се слушат повече глупости! — изправи се Мона.
— Кариерата ти може да претърпи тежък удар — невъзмутимо продължи Бет. — Но в опита да изправиш пред правосъдието убиеца на Джейми едва ли ще стигнеш до някакви професионални компромиси, нали?
— Не ме настройвай срещу себе си по този въпрос, Бет!
— Между другото, как е семейството на Джейми?
— Какво?
— Съпругата и децата му. Днес се отбих да им поднеса съболезнованията си и да ги попитам нуждаят ли се от нещо. Предполагам, че и ти си направила същото, защото се смяташ за най-прекрасния и състрадателен началник на света, нали?
Мона издаде някакъв лаещ звук и побърза да се отдалечи.
Мейс се наведе през масата и целуна сестра си по челото.
— Прекланям се пред способността ти да превръщаш думите в куршуми! — усмихна се тя.
— И какво спечелих?
— Беше приятно за гледане. Разкажи ми за убития прокурор.
Бет я запозна накратко с фактите около смъртта на Мелдън.