— Всъщност знаеш единствено, че тялото му е било открито в контейнер за смет.
— Е, все пак знам малко повече. Както споменах вече, днес отидох да поговоря с жена му. В неделя е работил до късно. Тя била изненадана, че не се е прибрал до понеделник сутринта, но не се разтревожила особено, тъй като той често нощувал в кабинета си. Обадила се в полицията чак по обяд. Трупът му бе открит едва днес следобед.
— От ЦРУ?
— Все още не разполагам с подробности за намесата на ЦРУ. Но ми дадоха да разбера, че заповедта за ненамеса на полицията е била издадена директно от Белия дом.
— От Белия дом?! — възкликна Мейс. — Но ти пропусна да го кажеш на оная злобна кучка!
— Точно така — усмихна се Бет, допи втората си чаша и попита: — Искаш ли да изпием по още една?
— Какво?! — престорено се възпротиви Мейс. — Ами дрегерът, който ще ме върне зад решетките?
— Можеш да се прибереш с мен. Ще заповядам да ти докарат мотора с някой от служебните пикапи.
— Имаш ли нещо против, ако отхвърля предложението ти?
— Планове за след вечеря, така ли?
— Може би.
— Случайно да имат връзка с Рой Кингман?
— Това проблем ли е?
— Вече изразих мнението си по тази тема.
— Е, хубаво — надигна се Мейс. — Сметката е платена. Направих го преди малко, когато отскочих до тоалетната.
— Наистина нямаше нужда, Мейс — каза Бет, помълча малко и добави с усмивка: — Но беше много мило от твоя страна.
— Хей, наистина трябва да вечеряме навън по-често. Но следващия път по-добре да отидем в някоя пицария. Ще ни излезе по-евтино. Току-що се уверих, че през последните две години цените са скочили доста.
След тези думи Мейс се обърна да си върви, но Бет впи пръсти в ръката й и я дръпна обратно. В гласа й се доловиха метални нотки.
— Ако още веднъж си позволиш да докоснеш веществено доказателство по текущо разследване, ще те фрасна с приклада в носа, а после ще те арестувам за възпрепятстване на правосъдието! Ясна ли съм? — Очите й бяха студени и строги, без следа от веселие. В момента говореше шефката на полицията Елизабет Пери, а не сладката сестричка Бет.
Мейс толкова се изненада, че не успя да издаде и звук.
— Криминалистите откриха следи от флуоресцираща боя по ключа, а пък аз случайно дочух, че тази седмица старият Байндър е направил промоция на специалните си „сини“ комплекти. Мисля още утре да отскоча дотам и да затворя проклетия му магазин!
— Бет…
— Ти прекрачи границата, въпреки че те предупредих да не го правиш. Казах ти да оставиш нещата в мои ръце, но очевидно мислиш, че не съм достатъчно опитна, за да се справя.
— Не е там работата.
Бет затегна хватката си.
— Ако те арестуват за намеса в полицейско разследване, отново ще се озовеш в затвора, и то за доста повече от две години. И окончателно ще изгубиш шансовете си отново да бъдеш ченге. Ако ще и президентът на САЩ да се застъпи за теб. Кажи, това ли искаш?
— Не, разбира се. Но…
— В такъв случай престани да се прецакваш! Послушай ме — каза Бет, облегна се назад и пусна ръката й. — А сега изчезвай!
Сестра й се обърна към изхода.
— Между другото, предай поздравите ми на Кингман — подхвърли Бет.
Мейс почти хукна към вратата, без да се обръща.
34
— Охо, чаша питие на покрива на хотел „Вашингтон“ — възкликна Мейс, докато се настаняваха на масичката, от която се разкриваше една от най-хубавите гледки към града. — Виж, оттук могат да се видят дори снайперистите на покрива на Белия дом — посочи с пръст тя, а после сведе поглед към улицата. — А тази патрулка бърза поради подаден сигнал. Сигурно пиян клиент създава проблеми в някой бар.
— Може би става въпрос за стрелба.
— Не. Когато се стреля, изпращат минимум две патрулни коли. Бихме чули цял хор от сирени. А може би някъде се е включила аларма.
— Аларма?
— Полицията е длъжна да реагира на всяка включена аларма. Тук, в „безопасната“ част на Вашингтон, обикновено става въпрос за повреда. Но ако искаш да чуеш свиренето на истински куршуми, отиваш в Шести или Седми район. Там постоянно има екшън.
— Ти си като подвижна енциклопедия на градските престъпления.
— И това май е всичко, което все още съм — призна с въздишка тя.
— Проблеми?
— Не, Рой. Животът ми си е супер.
— Нещо не ми се вярва.
— Всички мъже смятат така — каза тя, стана и се наведе през парапета. — Ето там направих първия си арест в района. Току-що бях получила разрешение да патрулирам сама. Зърнах един костюмиран, който си купуваше пликче трева от уличен дилър. Оказа се, че копелето е конгресмен и членува в някаква комисия за борба с наркотиците. Представяш ли си?