Тя се обърна и Рой бързо отмести очи от дупето й. Пуловерът й се беше вдигнал и той успя да зърне татуиран кръст, чиято долна част оставаше скрита.
„На майстора, който го е правил, със сигурност му е било интересно“, помисли си той.
Мейс отпи глътка бира и сдъвка няколко ядки.
— Имаш ли коментар за задника ми, след като го огледа толкова внимателно?
По бузите на Рой избиха червени петна.
— Направо нямам думи — смотолеви той.
— Един надзирател в затвора много си падаше по него — информира го тя.
— Била си обект на сексуален тормоз?
— Не си е свалял панталона, ако това имаш предвид. Да говорим за нещо друго.
— Татуирала си си кръст?
— Защо не? Повечето добри католички си имат по някой кръст отзад.
— Нямах представа. Никога не съм имал гадже католичка. Пропускът си е мой.
— Твой е.
— Знаеш ли, че след колежа сериозно се бях замислил да постъпя в Полицейската академия?
— Да караш бързо и да гърмиш с пищови?
— Откъде знаеш? — ухили се той.
— Познавам мотивите на повечето мъже. В моя курс бяхме четирийсет и един човека. Обучението продължи шестнайсет седмици, през които половината отпаднаха. Бивши спортисти с бирени шкембета, които не можеха да направят дори една лицева опора. Иначе Академията си беше супер. Научаваш наизуст телефонния указател, лъскаш с плюнка обувките си и ходиш на едно-две учения. Толкоз по въпроса. Нищо общо с работата на истинските ченгета.
— Телефонният указател?
— Имам предвид устава, с всичките му глави и алинеи. Много формалности, малко физическа подготовка. Към края ме изпратиха на самостоятелно коледно патрулиране в Джорджтаун. Без оръжие и без конкретни заповеди.
— И?
— Помотах се малко, написах няколко глоби за неправилно паркиране и изпуших куп цигари.
— В юридическия също беше пълна скука.
— Първият ми район беше в северния край на Джорджия Авеню. Викаха му Златния бряг, защото беше относително спокоен.
— И?
— Ами намразих го. Нямах нужда нито от щит, нито от пистолет. Исках да служа в Криминалния патрул. Те обикалят из целия град, а не само в някакъв жалък периметър от пет пресечки. И вършат истинска работа.
— По онова време нямаше ли наркопласьори?
— Заключвахме по някой друсан, колкото да се отчетем с нещо. А криминалните гонеха крадците, въоръжените грабители и убийците. Плюс пласьорите, които се правеха на терминатори. Там беше истинският екшън… — Мейс замълча за момент и с въздишка добави: — А сега съм на пробация и работя за някакъв университетски професор. Дори не мога да мечтая за любимия си Глок трийсет и седем, защото това веднага ще ме върне в затвора. Скапана работа!
— Давам си сметка, че не сме чак толкова близки, Мейс — промълви Рой. — Но съм готов да говорим за всичко, което ти тежи.
— Предпочитам да гледам напред — отвърна тя и тръгна към изхода. — Отивам до тоалетната. Веднага се връщам.
Когато излезе от кабинката, наплиска лицето си на умивалника и се погледна в огледалото. В съзнанието й прозвучаха думите на Бет: „Престани да се прецакваш. Имай ми доверие“.
Не искаше да се прецаква. За нищо на света не искаше да се върне в затвора. Но в съзнанието й изплуваха и думите на агент Кели: „Поне можеш да опиташ“.
Въздъхна тежко. Това си беше тотален психически конфликт. Имаше чувството, че главата й ще се пръсне.
Плисна си още няколко шепи студена вода и отново се погледна.
— Колкото и да се търкаш, мръсотията ще остане — прозвуча глас зад гърба й.
Мейс рязко се обърна. На вратата на тоалетната стоеше Мона Данфорт.
35
— Следиш ли ме? — рязко попита тя.
Вместо отговор Мона се обърна и заключи вратата на тоалетната.
— Не ме карай да я отварям с главата ти! — предупредително изсъска Мейс.
— Заплашваш федерален прокурор?!
— А ти опитваш незаконно задържане? — контрира тя.
— Помислих си, че мога да ти направя една малка услуга, нищо повече.
— Прекрасно. В такъв случай влез в онази кабина и си прережи вените. Обещавам, че ще извикам бърза помощ, но само когато се уверя, че кръвта ти е изтекла.