— Първоначалният строител е фалирал — поясни Рой. — Сградата е била довършена по най-евтиния начин. Никой не си е направил труда да обезопаси асансьора от гаража, защото струва пари.
— Е, сега вече няма как да не го направят — поклати глава Мейс. — Но дори да проникнеш през гаража, пак трябва да минеш покрай охраната, за да стигнеш до аварийното стълбище. Ти спомена, че ремонтната бригада си тръгва в пет и половина и не работи през почивните дни. Нед идва в шест вечерта и си отива в шест сутринта. Алармената инсталация на входната врата, асансьорите и офисите се включва в осем вечерта и се изключва в осем сутринта. Това означава наличието на голям луфт.
— За какво?
— О, я стига! Да не би да си удрял главата си често в обръча на баскетболния кош?
Продължиха нагоре по стълбите и стигнаха до четвъртия етаж. Тук цареше пълен мрак. Мейс се промъкна напред и приклекна зад купчина строителни материали. Рой я последва.
— Какво ще търсим тук? — прошепна той.
— Като го видя, ще ти кажа.
Продължиха напред. Рой се възхити на гъвкавите движения на тялото й. Стъпваше като котка, безшумно и без излишни движения. Постара се да ходи като нея, усещайки как дланите му овлажняват, а пулсът блъска в ушите му.
Минута по-късно тя се закова на място и насочи вниманието си към слабата светлина, която идваше от ъгъл на помещението, който не се виждаше през прозорците.
Ръката й потъна в джоба на якето и извади някакъв предмет, който той не успя да различи в мрака.
— А сега какво?
— Ти ще останеш тук. Ако някой направи опит да се измъкне, ще го спънеш или ще го фраснеш по главата.
— Да го фрасна ли? Би било престъпление! Ами ако този някой има оръжие?
— Твоя работа. В такъв случай ще го оставиш да те гръмне, а наследниците ти ще заведат дело за убийство по непредпазливост. Оставям на теб да решиш.
След тези думи Мейс се плъзна напред, а той зае позиция зад някакъв сандък на колелца, пълен с инструменти. Огледа пода и се спря на дебела дъска. Стисна я с две ръце и се помоли на Бога никой да не минава покрай него.
Изтекоха две минути. После тишината свърши.
До ушите му достигна остър вик, последван от продължително съскане. Нещо тежко се стовари на пода. Той се изправи и полетя напред, препъна се в купчина облицовъчни панели и се просна по гръб. Тялото му се плъзна по гладкия бетон и спря пред чифт обувки с висок ток.
— Какво, по дяволите, правиш, Рой? — попита Мейс и насочи към него работния фенер с метална решетка, който беше вдигнала от пода.
Той простена, разтърка главата си и сложи ръка пред очите си, за да се спаси от режещата светлина.
— Дойдох да те спасявам.
— Много мило от твоя страна. Добре, че нямам нужда от спасяване, защото и двамата щяхме да сме мъртви.
Тя протегна ръка и му помогна да се изправи.
— Чух вик и шум от падане — обясни той. — Какво стана?
Мейс измести лъча към пода. На крачка от него лежеше Капитана. Едрото му тяло конвулсивно потръпваше.
— Какво му направи?!
— Фраснах го.
— С какво, за бога?
Тя му показа боядисан в черно месингов бокс, снабден с ръкохватка за пръсти.
— Електрошок от почти един милион волта. Ще се оправи, но засега можеш да му викаш „мистър Тръпка“.
— Не е ли незаконно? — посочи бокса той.
— Не мисля, Рой — невинно го погледна тя. — Но ако случайно се окажеш прав, не споменавай на никого.
— Нали знаеш, че съм адвокат, което автоматично ме превръща в служител на правосъдието?
— Да, но има и едно нещо, на което му викат „поверителни отношения между адвокат и клиент“.
— Аз не съм ти адвокат!
Мейс бръкна в джоба си, извади банкнота от един долар и я пъхна в ръката му.
— Вече си! — обяви тя и лекичко го мушна с лакът в ребрата.
— Защо пусна ток на горкия Капитан?
— А, „Тръпката“ бил капитан! Познаваш ли го?
— Да, познавам го. Военен ветеран, който сега е бездомник.
Светлината на фенера се плъзна по дрипите и мръсното лице на Капитана.
— Пуснах му ток, защото той е едър и силен, а аз съм само едно беззащитно момиче.