— Не си беззащитна и дори не съм убеден, че си момиче! — Рой огледа помещението. — Значи той е крадял храна и инструменти!
— А може би и нещо повече, Рой. Много повече.
— Какво искаш да кажеш?
— Може би си пада по убийствата на жени, които случайно са партньори в някоя престижна адвокатска кантора.
— Капитана? Абсурд!
— Откъде го познаваш?
— Мотае се в района. Редовно му давам храна и пари.
— И обувки — добави тя, насочвайки светлината към краката на бездомника. — Тези маратонки бяха в колата ти.
— Вярно — призна Рой. — Но горкият човек беше увил краката си с картон!
— Значи го познаваш само от улицата?
— Е, не само от улицата…
— Откъде другаде?
— Има ли значение?
— Всичко има значение, Рой.
— Преди време го защитавах в съда.
— В какво беше обвинен?
— В нападение. Но беше преди три години.
— Както виждам, доста се е издигнал оттогава.
— Сигурен съм, че е проникнал тук единствено за храна и подслон. През нощта по улиците е опасно.
— А може би и тук, вътре.
— Не е възможно той да е убил Даян!
— Напротив.
— Как?
— В петък се е промъкнал в гаража, след като работниците от бригадата са си тръгнали. Човек с неговата външност не би могъл да влезе през официалния вход, без да привлече вниманието. По всяка вероятност нашият стар приятел Нед е бил в задната стаичка, зает да си приготвя млечен шейк или нещо подобно. А може би Капитана просто е изчакал да изтече смяната му, прекосил е фоайето и е поел нагоре по стълбите. После е попаднал на една от прекалено удобните стаички с метлите, скрил се е вътре, докато твоят приятел, дневният портиер, си свърши работата, качил се е на четвъртия етаж по аварийното стълбище и вече е бил готов да прекара нощта на топло. В понеделник сутринта се е събудил рано — може би от асансьора, който е качвал някой подранил служител, а може би защото е знаел, че е време да се измъкне. Натиснал е онзи бутон, за да спре кабината на етажа. Вратите са се отворили. Толивър не е можела да го види, но той веднага е съобразил какво има в металната клетка — сама жена, лесна плячка. Сграбчил я е и това е всичко.
— Но защо не си е тръгнал по-рано, след като е знаел, че Нед идва в шест сутринта?
— Мислиш ли, че е толкова трудно да се промъкне незабелязано покрай него?
— А може би няма часовник.
Мейс коленичи и повдигна левия ръкав на Капитана.
— Не само че има часовник, но той показва точното време — отбеляза тя.
— Преди ти спомена за някакъв случай, по който си работила.
— Да, почеркът е същият. Бандитът се беше скрил в недовършена сграда. Късно през нощта чул асансьора и натиснал бутона на етажа си. Решил да действа, ако вратата се отвори и вътре се окаже някоя закъсняла мацка.
— Хванахте ли го изобщо?
— Направихме нещо още по-добро: аз приех ролята на примамка и когато посегна да ме сграбчи, го прострелях в интимните части. Тоя тип беше накълцал три жени и аз с удоволствие изпълних задачата да го отстраня завинаги.
— Добре де, но Капитана…
— Виж какво, може би Капитана е планирал само да я ограби, но нещата са се развили другояче. На ревера му виждам два медала „Пурпурно сърце“ и един Орден за храброст, бронзов. В какви части е служил?
— Откъде знаеш, че е Орден за храброст?
— От лентичката. — Показалецът й докосна лентичката над ордена. — За проявен героизъм в боя.
— Аз го знам от брат ми, който беше морски пехотинец. Но откъде го знаеш ти?
— Изпълнявах патриотичния си дълг, като излизах с войници от всички родове войски. Те обичаха да се перчат с медалите си. А и татко се върна от Виетнам с един медал. Та в какви части е служил приятелят ти?
— Армейските рейнджъри.
— Значи не само е едър и силен, но и знае как да убива. — Погледът й се местеше от скитника към Рой и обратно. — Как е истинското му име?
— Лу Докъри. Продължавам да съм убеден, че не той е убил Даян.
— Говориш като истински адвокат. Но нещата не опират до теб. Мисля, че веднага трябва да се обадиш в полицията.
— Аз ли?
— Официално не съм тук, забрави ли? От сестра ми получих един пряк номер. Докъри ще бъде в страната на сънищата още двайсетина минути, затова ти предлагам да се обадиш веднага.
— Какво да й кажа, по дяволите? — изгледа я с паника в очите Рой.
— Истината. Само за мен няма да споменаваш. Чакай малко… — Вдигна от пода парче дъска, поряза се с малък нож, който извади от джоба си, а после размаза кръвта по дървото.