— Аха.
— Е, можеше да извадиш и по-лош късмет.
— Позволявам й да арестува наляво-надясно, пращам я да свидетелства в съда — обади се Тони. — Държа се като истински джентълмен и учител.
— По-добре си признай, че не ти се попълват формуляри — смушка го Мейс.
— Е, стига де! Не разбивай илюзиите на момичето!
— Понякога още ми е мъчно за вечерната проверка, да знаеш!
— Ти си луда, Мейс! — ухили се Тони. — Точно толкова, колкото и преди. Беше готова на всичко, за да вземеш ключовете на някоя служебна кола и да хукнеш след бандитите.
— Това е по-добре, отколкото две години да гледаш в стената.
— Права си, Мейс. — Усмивката изчезна от лицето на Тони. — Много си права!
— Тук още ли се занимаваш със същите бандити?
— Ами да. С изключение на онези, които умряха.
Мейс погледна към другите коли.
— Там дали има някой, когото познавам?
— Едва ли. Напоследък постъпиха доста нови хора.
— Я кажи пораснаха ли децата — смени темата тя.
— Едното е в колежа, а другите две — в гимназията. Направо ще ми изядат ушите. Дори да си изкарам докрай двайсетте и пет години и да изляза в пенсия, пак ще трябва да търся някаква работа.
— Стани консултант. Няма значение по какво, но парите са добри.
— А я ми кажи ти какво търсиш тук в два часа нощем без оръжие, яхнала тоя лъскав мотоциклет?
— Може би кроя нещо.
— Което е нарушение на пробацията?
Мейс се усмихна и се извърна към Франси.
— Сега вече разбираш защо е толкова добър инструктор, нали? Не пропуска нищо. На външен вид е само мускули, но има мозък!
— Сериозно те питам, Мейс. Защо си тук?
— Носталгия.
— В такъв случай иди да разглеждаш старите си албуми — засмя се Тони. — Улиците не стават за тая работа, особено тук. — Усмивката му се стопи и той поклати глава. — Знаеш го по-добре от всеки друг.
— Така е — кимна тя. — Но не е честно, че така и не откриха кой ме прецака.
— Знам.
— Колко от колегите ме мислят за корумпирана?
— Честно ли да ти отговоря?
— Знаеш, че само това има значение за мен.
— Седемдесет на трийсет в твоя полза.
— Би могло да е и по-зле.
— Разбира се, че би могло. Особено ако се вземе предвид с кого имаш сходно ДНК.
— Бет е суперченге. Минала е през всички нива на професията ни.
— Но продължава да е жена и някои хора не могат да й простят това.
— Прав си, Тони. Ти гледай да си изкараш четирите години, които ти остават.
— Броя ги, мила. Броя всеки шибан ден!
Тя извърна глава по посока на Франси.
— Ако се случи тоя мечок да си извади пистолета, гледай да залегнеш. Стреля напосоки!
42
Мейс яхна мотоциклета и продължи пътя си, потъвайки още по-дълбоко в района, в който дори човек на риска като нея би трябвало да се появява само с оръжие и с подкрепата на минимум две патрулни коли. Но тя знаеше точно къде отива. Не беше сигурна защо, ала някакво вътрешно чувство я тласкаше напред. Може би то имаше връзка с думите на Мона, изречени в онази тоалетна. Мейс беше готова дори да се върне в затвора, но не и да повлече Бет със себе си.
Намали скоростта. По-скоро усещаше, отколкото виждаше неясните силуети по улиците, очите зад пердетата и главите, залепени за затъмнените автомобилни стъкла. Всички се питаха какво прави толкова късно в район като този. Тук човешката екосистема беше изключително крехка, но същевременно безкрайно устойчива. И напълно непозната за повечето жители на града. Но Мейс изпитваше силно влечение към нея. Тя добре знаеше, че тук границата между ченгето и бандитът е почти невидима, но съществува. Обикновеният гражданин трудно би проумял за какво става въпрос, ала всяко ченге щеше да я разбере.
Вдигна глава и го видя. Беше точно пред нея, разположен в центъра на 6Д като глиобластом, заобиколен от други, по-малки тумори. Изоставеният жилищен блок беше виждал повече дрога, смърт и насилие от всички други сгради на територията на града. От време на време полицията го прочистваше, но бандитите винаги се завръщаха — като мравките от разринат мравуняк. Именно там, на покрива на блока, Мейс беше организирала своя наблюдателен пост. Главно защото никой бандит не можеше да повярва, че някое ченге би дръзнало да се приближи до него. Проникването й в този затворен свят беше предшествано от едномесечна работа под прикритие. Скрила фотоапарат и очила за нощно виждане в широките си дрехи, тя купуваше и продаваше дрога в големи количества, като същевременно отблъскваше сексуалните апетити на цяла банда хищници с помощта на голямата си уста и любимия си Глок 37. Това беше едно от предимствата на работата под прикритие на подобно място — без оръжие щеше да изглежда подозрителна, защото всички останали бяха въоръжени.