— Искам мотоциклета! — обяви той.
— Можеш ли да платиш?
Дулото се насочи към челото й.
— Мога, стига тази каска да не е от кевлар. А сега си извади ръката от джоба, кучко! Много бавно, за да не ти пръсна черепа!
— Това е само телефон.
— Покажи го!
Мейс издърпа телефона и го вдигна пред очите му.
— Ето, най-обикновена „Нокиа“ три-пет-седем.
— Ти си много загубена кучка!
— Чакай да чуеш мелодията.
— Каква мелодия?
Струята лютив спрей го удари право в зениците. Той изкрещя, изпусна пистолета и падна по гръб, притиснал длани към очите си. Мейс прибра флакона за самозащита, маскиран като джиесем, който беше купила от магазина на Байндър.
— Има всички екстри, плюс план за лична защита — спокойно обясни тя, после вдигна пистолета, извади патрона от цевта и го хвърли в близкия контейнер за смет. С резервното оръжие 22-ри калибър се случи същото, след като тя успя да навие крачола на джинсите му и да го изтръгне от ластика. През цялото време бандитът се гърчеше на тротоара.
— Как се казваш?
— Очите ми изгоряха, кучко! — простена той.
— Значи трябва да прекратиш грабежите. Та как ти беше името?
— Ще те убия, кучко! Ще те убия!
— Това е интересно, но няма да ни отведе доникъде. Името?
— Няма да ти го кажа, да те вземат мътните!
— Ако го кажеш, ще ти дам нещо, което ще облекчи паренето.
Чернокожият престана да се гърчи, но ръцете му останаха върху очите.
— Какво? — изкрещя той.
— В джоба ми е. Името?
— Бръснача.
— Истинското ти име!
— Дарън.
— Дарън кой?
— Хей, умирам!
— Фамилното ти име?
— Мамка ти! Ще те убия!
— Името! — спокойно настоя тя.
— Роджърс, по дяволите! Роджърс!
— Добре, Дарън Роджърс. — В ръката й се появи малък флакон. — Погледни ме!
— Какво?!
— Ако искаш паренето да изчезне, трябва да ме погледнеш, Дарън.
Той се изправи до седнало положение. Дланите му останаха притиснати към лицето.
— Така няма да стане. Отвори очи и ме погледни.
Чернокожият бавно свали ръце и успя да вдигне към лицето й сълзящите си кървясали очи. Цялото му тяло се разтърси от усилията. Тя напръска зениците му с течността във флакона. Няколко секунди по-късно Дарън изправи гръб и напълни дробовете си с въздух.
— Какво направи, мамка му?
— Магия.
— Защо ме подреди така?
— Да кажем, че съм свръхчувствителна към заплахите с пистолет и псувните.
— Ти изобщо знаеш ли къде се намираш? Сигурно си от Айова или някой друг смотан щат! Наоколо няма паметници, които да зяпаш.
— Всъщност съм родена във Вашингтон и работното ми място беше тук в продължение на години.
Дарън се изправи и започна да разтърква очите си.
— Веднага престани! — заповяда Мейс. — Иначе отново ще почнеш да виеш от лютивото вещество, което е полепнало по ръцете ти. Не съм сигурна, че магията ще подейства втори път.
Той отпусна ръце.
— Какво направи с пищовите ми?
— Изхвърлих ги на боклука, но първо извадих патроните. Между другото, пружината на полуавтоматичния нищо не струва. Сигурно засича на всеки втори изстрел. А ако някой види другия, положително ще умре от смях!
— Платих за него двеста кинта.
— Значи са те ограбили. Той е толкова точен, колкото и старият картечен ТЕК-9 от хиляда метра. Преведено на нормален език, означава, че можеш да улучиш нещо само с голям късмет.
— Май те бива по оръжията, а?
— Едно време бяха най-добрите ми приятели.
— Шантава кучка!
— Пак тази грозна дума!
— За какво ти е името ми?
— Наблизо ли живееш?
— Ти ченге ли си?
— Не съм. Питам от любопитство.
— Израснал съм на една пряка оттук — каза мрачно чернокожият.
— С какъв екип работиш? Тук изборът е голям.
— Нямам екип.
— Аха. Значи си един от самотните бандити, които действат наоколо…
— И какво?
— Нищо. Питам се как още си жив без екип и със скапано оръжие.
— Защо според теб ми викат Бръснача?
— Ами може би защото наистина си умен?