— За такъв ме броят.
Мъжът направи една крачка напред, скрил очите си с ръка.
— Хич не си го и помисляй, Дарън! — вдигна телефона тя. — Виждаш ли копчето тук? Натисна ли го, малкото ми телефонче се превръща в електрошоков „Тейзър“ с мощност един милион волта. А ти се превръщаш в пържола.
Той свали ръката си и отстъпи крачка назад.
— Имаш ли семейство? — попита тя.
— Може ли да си прибера скапаните оръжия от боклука?
— След като си тръгна. На мен не ми викат Бръснача, ама и аз не съм глупава.
— Какво търсиш тук? — попита той и се огледа. — Наоколо наистина действат доста екипи.
— Те са прекалено заети да се гърмят едни други, за да ми обърнат внимание. Но ти благодаря за загрижеността.
— Пет пари не давам дали ще ти откъснат главата, или не!
— Че защо да даваш? — сви рамене тя. — Хайде, Бръснач, върви да си прибереш скапаните пищови. И се радвай на малкото време, което ти е останало.
Завъртя ръчката на газта и дукатито се стрелна в нощта.
43
Мейс чу колата, преди да я види, и погледна в страничното огледало.
Черен седан, затъмнени стъкла, мощен двигател, леко отворен прозорец на задната врата. Сценарий, който не предвещаваше нищо добро, особено в тази част на Вашингтон.
Даде газ, но седанът продължаваше да скъсява разстоянието. Видя как в процепа на стъклото се появява дълга цев, снабдена със заглушител. Стрелецът се прицели през телескопичния мерник, а партньорът му майсторски задържа скоростта. Кръстчето на мерника улови каската на Мейс и остана там. Показалецът на стрелеца обра луфта на спусъка. Усетила, че е на мушката, Мейс се приготви за скок на тротоара. В същия миг се разнесе остро скърцане на гуми и между нея и стрелеца се вклини кола, която блъсна седана.
Стрелецът натисна спусъка в момента на удара и куршумът просвири далеч от целта. Вместо да пробие дупка в главата на Мейс, той се заби в страничното стъкло откъм шофьора на внезапно изскочилата кола и го пръсна на хиляди късчета.
Мейс моментално разпозна колата, която я спаси.
— Рой! — изкрещя тя.
Стрелецът изруга и се прицели отново, а партньорът му блъсна седана в далеч по-малкото ауди. Рой светкавично се наведе и куршумът бръмна над главата му, след което разби и другото странично стъкло. Рязкото извиване на волана позволи на Рой да удари калника на седана под такъв ъгъл, че да завърти цялата кола. Докато шофьорът правеше неистови усилия да я удържи, стрелецът прибра пушката и вдигна стъклото.
Рой закова на метър от Мейс.
— Пазя ти гърба! — храбро извика през счупеното стъкло той. В косата му се бяха забили миниатюрни парченца, които блестяха като диаманти, очите му бяха разширени от приток на адреналин и най-банален страх.
— Абе ти луд ли си? — вдигна визьора си Мейс.
— Май да — отвърна задъхано той.
— Какво, по дяволите, търсиш тук?
— Нали ти казах — пазя ти гърба…
— Можеха да те убият!
— Ама не успяха, нали?
Главата й рязко се завъртя.
Седанът беше излязъл от въртеливото движение и летеше към тях с мощния рев на осемте си цилиндъра.
— Ето ги, пак идват!
— Мамка му! — обърна се той. — Ами сега?
— Карай след мен, Рой!
44
Дукатито излезе на прав участък и скоро вдигна сто и шейсет. Мейс върна газта и влезе в завоя с някъде около сто. Смачканото ауди с мъка я последва. Задницата му отнесе кофите за боклук и съдържанието им се разлетя във всички посоки. Рой успя да овладее волана и се понесе след мотоциклета.
Мейс погледна в страничното огледало. Седанът изскочи от завоя почти без да намалява. Умът й светкавично обработи информацията. Професионален шофьор. Вероятно и професионален стрелец на задната седалка. Не й се искаше да се убеждава в уменията му. Третият изстрел със сигурност щеше да улучи или нея, или Рой.
Детайлното познаване на района й свърши добра работа. В момента, в който седанът скъсяваше разстоянието до Рой, тя завиваше в някоя от страничните улички, принуждавайки голямата кола да поизостане. Направиха го три пъти, прелитайки покрай разни бандити. Но сини униформи не се виждаха никъде.
Лениви задници!
Останала без избор, тя се насочи към църковния паркинг. За миг зърна двете патрулки, които все още бяха на сборния пункт, после рязко наклони мотоциклета и взе острия завой. Миг по-късно влезе в паркинга, прелетя над бабуната, ограничаваща скоростта, и се понесе към лъскавите вашингтонски патрулки. Мейс натиска здраво спирачките и мотоциклетът почти легна на земята. Задното му колело засвири, но не се отлепи от асфалта. Аудито я последва и се закова до нея с пронизителен вой на спирачките. Мейс дори не успя да свали каската си. Рой изскочи от колата, същото направиха и ченгетата, които насочиха оръжията си към тях.