Рой се изтръгна от полицая и протегна ръце.
— Настоявам незабавно да свалите тези белезници!
— Току-що прибавих и съпротива по време на арест — спокойно отвърна полицаят. — Искаш ли да включим и още нещо?
Рой понечи да отговори, но Мейс го сръга.
— Достатъчно сме загазили — прошепна тя. — Не утежнявай нещата.
— Жената е права — обади се първият полицай. — А сега и двамата имате право да мълчите и да…
Мейс мълчаливо изслуша как им четат правата и мрачно поклати глава. Нямаше и седмица откакто беше на свобода и вече я арестуваха. Дори не успя да се срещне с пробационния служител. Оказа се, че пак е прецакана. Тотално прецакана…
Ще ме върнат в затвора.
45
Сякаш всичко се повтаряше. Решетъчната врата се плъзна встрани и на прага се изправи сестра й с пълна парадна униформа. Звездите проблясваха на широките й рамене.
— Не е каквото си мислиш, Бет — прошепна Мейс, сгушена на железния нар в дъното на килията.
— Тогава ми разкажи какво е — рече Бет и седна до нея. — На първо място искам да разбера какво си търсила там в компанията на Кингман.
— Не бяхме заедно. Изобщо не подозирах за присъствието му, преди да се изпречи с колата си между мен и онези типове, които искаха да ме убият.
— Какви типове?
— Не знам. Колата беше седан със затъмнени стъкла. Не си ли информирана от полицаите, които ни арестуваха?
— Искам да го чуя от теб. Регистрационни номера?
— Нямаше номера. Поне отпред. А задницата така и не я видях.
— Продължавай.
— Изскочиха изневиделица зад мен. Задното стъкло се смъкна малко и през него се показа дуло на пушка. С прикачен заглушител.
— И стреляха по теб, така ли?
— Два пъти. Ако не беше Рой, със сигурност щяха да ме улучат.
— А после какво стана?
Мейс разказа как се е върнала на сборния пункт, за да потърси помощ.
— Но приятелят ми вече го нямаше. Не познавах никого от полицаите в двете патрулки, а те стигнаха до погрешни заключения.
— В доклада им пише, че изобщо не са видели друга кола.
— Явно се е оттеглила. Но Рой я блъсна със своята. Ако се разпоредиш да вземат проби от боята, може би ще стигнеш до нападателите. Куршумите също могат да бъдат открити — или в колата на Рой, или някъде около мястото на инцидента.
— Не открихме куршуми нито в колата му, нито на улицата, въпреки че мястото беше проверявано в продължение на пет часа от десетина кадети, които ми изпратиха от полицейската академия.
— Но ти ми вярваш, нали?
— Открихме няколко контейнера за смет, които Кингман е блъснал, докато сте бягали. Сигурна ли си, че повредите по колата му не са причинени от тях?
— Казвам ти истината, Бет! Бяхме преследвани от черен седан, от който ни обстрелваха с пушка. Куршумите строшиха прозорците на Рой и едва не го улучиха. Сигурна ли си, че онези кадети не са открили нищо?
— Никакви куршуми, никакви гилзи.
— Гилзите са останали в колата. Вероятно са се върнали на мястото и са прибрали куршумите.
— Това е рисковано и изисква време. Защо да го правят?
— Не знам.
— Но кой би искал да те убие?
— Ако разполагаш с няколко часа, бих могла да ти изготвя цял списък.
— Снощи каза ли на някого, че възнамеряваш да ходиш там?
— Само на Рой. Хрумването ми беше неочаквано.
— Кингман твърди, че сте изпили по едно питие след нашата вечеря, а после е отишъл на работа. Как е станало така, че по-късно те открива в Шести район, точно когато някой се опитва да те убие? — Лицето на Бет стана още по-намръщено. — Не ме прави на глупачка, Мейс! Мисля, че не го заслужавам.
Мейс се поколеба за момент, но това беше достатъчно за сестра й.
— Е, хубаво — изправи се тя. — Когато си готова да ми кажеш истината, аз може би ще бъда от другата страна на решетките!
След тези думи тя тръгна към вратата.
— Почакай!
Бет се обърна.
— Чакам.
— Снощи бях в кантората на Рой, когато ти дойде.
— Охо! Това вече е изненада!
— Хей, нали искаш истината? Остави ме да ти я разкажа!
— Защо беше там?
— Той ми обясни за ремонта на четвъртия етаж и за разни неща, които изчезвали оттам. Това ме накара да си спомня за случая „Лайъм Козловски“. Онзи от асансьора, когото разследвахме преди пет години…