— По всяка вероятност изобщо не е имало номера. Нито отпред, нито отзад.
— Много интересно.
— Видя ли какво се случи, след като успя да се изплъзнеш от наблюдението?
— В такъв случай как ме е открил Рой? — внезапно трепна Мейс.
— Ами попитай го. Появата му в точния момент изглежда прекалено удобна. На твое място бих позабавила топката с него. Не че някога си ме слушала, когато става въпрос за мъже, но все пак…
— Всяко нещо си има първи път — бавно промълви Мейс.
— Значи те стрелят два пъти, но не оставят следи — смени темата Бет. — Едва ли са били обикновени улични стрелци, защото те няма да си направят труда да приберат гилзите. Освен това никой няма да ги посочи с пръст, нали?
— Рой знае ли, че Капитана го иска за свой защитник?
— Аз му казах.
— Вече си говорила с него? — стрелна я с поглед Мейс.
— Исках да проверя дали версиите ви съвпадат.
— Много ти благодаря!
— Явно някой иска да те убие и аз ще бъда много доволна, ако ограничиш обиколките си из Долината на смъртта само в светлата част на денонощието.
След тези думи Бет стана и се насочи към вратата.
— Това ще прецака ли пробацията ми? — подхвърли след нея Мейс.
— Срещу теб не са повдигнати официални обвинения. Кингман те чака долу. — Пръстите й докоснаха решетката. — Ще продължиш да работиш по случая, нали?
— Ти как би постъпила на мое място, Бет?
Полицейската шефка си тръгна, без да отговори.
46
— Къде са ни превозните средства? — попита Мейс.
Огрени от лъчите на изгряващото слънце, двамата с Рой стояха пред районното полицейско управление.
— На паркинга за конфискувани коли — протегна се Рой.
— Шегуваш ли се?
— Така ми казаха вътре.
— Страхотно! — изстена Мейс. — Със сигурност вече са обезкостили мотоциклета ми, а частите му се продават някъде на североизток!
— Сестра ти не би го позволила — успокои я Рой. — Но работата с моето ауди е малко по-различна, защото пораженията му са сериозни. Май трябва да вземем такси.
Спряха някакво очукано такси след доста продължително ръкомахане на ъгъла. Шофьорът изглеждаше доста изненадан.
— Какво му е на този? — учуди се Рой.
— Май изглеждаме не на място в този квартал.
— Защото сме бели?
— Не. По-скоро защото не размахваме пищов под носа му и не му искаме оборота.
Мейс изчака да потеглят и се обърна към него.
— А сега ми кажи откъде изскочи снощи. Следеше ли ме?
— Не съвсем.
— Какво значи „не съвсем“?
— Чаках те на мястото, на което онази кола се залепи за теб.
— Това не ми харесва.
— Хей, да не мислиш, че съм комбина с онези типове в черния седан?
— Слава богу, че ме осветли по този въпрос. Мисля, че е време да си кажем „чао“. — Тя потупа шофьора по рамото и добави: — Приятел, ще ме оставиш ли на…
— Изслушай ме, Мейс! — повиши тон Рой. — Снощи за малко не ми пръснаха черепа!
Тя се отпусна на седалката.
— Добре, слушам те.
— Ти каза, че отиваш в центъра. Знаех какво означава това, или поне си въобразявах, че знам. Всъщност отиваше на мястото, на което си била отвлечена.
— А откъде знаеш къде се намира то?
— От „Гугъл“ на моя айфон.
— Какво?
— Потърсих името ти в „Гугъл“. Две от статиите съдържаха имената на улицата, където са те отвлекли. Подкарах натам и паркирах на ъгъла, преценявайки, че рано или късно ще се появиш. И ти не ме разочарова. Но после се появи седанът и аз…
— Тръгна да ме спасяваш?
— Мисля, че се справих малко по-добре, отколкото с Капитана.
— Значи не си видял Бръснача?
— Кой?
— Няма значение. Но защо го направи? Имам предвид появата ти в онзи район с лъскаво ауди. Това си е чисто безумие.
— А мацка на дукати не е ли по-голямо безумие?
— Това е друго.
— Добре де, както и да е. Предполагам, че ме взеха за клиент, който си търси дрога или проститутка.
Мейс скръсти ръце на гърдите си. Подозренията я напуснаха.
— Ако не беше ти, сега най-вероятно щях да бъда в моргата — призна тя. — Задължена съм ти.
— Но заради мен ни арестуваха — въздъхна той. — Заради голямата ми уста.
— Не е заради това — поклати глава тя. — Ти просто ме последва на онзи паркинг.