Рой се обърна към изхода.
— Номер седемстотин и шестнайсет — изломоти хлапакът. — Втората вляво на най-горния ред.
— Сигурен ли си? — попита Мейс. — Не искам да се забърквам в неприятности, а и леля чака отвън. Тя може да ходи, но често пада, защото се подхлъзва от спуканите циреи по краката си. Не те съветвам да видиш на какво е заприличала задната ми седалка!
— Нямам такова намерение! — отвърна младежът и отстъпи крачка назад. Очите му бяха изцъклени. — Отворете кутията, за да не водите леля си чак до тук.
— Благодаря, приятел — усмихна се Рой и протегна ръка.
Младежът отстъпи още крачка назад и грабна някакъв обемист пакет.
— Няма защо, няма защо — заекна той.
Рой и Мейс се насочиха към кутия 716.
49
Бет изчете имейла на Лоуел Касел, докато пътуваше за поредната среща на предната седалка на една полицейска кола. Съдебният лекар беше сравнил ДНК от спермата, открита във влагалището на Даян Толивър, с пробата, която бяха взели от чашата кафе, поднесена на Лу Докъри. Това беше стар полицейски трик, с помощта на който можеха да задържат заподозрения до излизането на резултатите. А в случай че адвокатът му подадеше жалба в съда, лесно можеха да получат заповед за обиск. Бет беше използвала тактиката с кафето не защото междувременно Докъри би могъл да си промени ДНК-то, а защото не искаше да си губи времето с него, ако той не беше изнасилил и убил Даян Толивър.
Свикнал да работи по няколко въпроса едновременно, мозъкът й за миг превключи на друга тема. Радиостанцията в колата беше настроена на вълната на патрулките в Пети район, които поддържаха връзка с диспечерския пункт. Направи й впечатление, че те доста бавят отговорите на поставените въпроси, и включи микрофона.
— Първа кола в Пети район, обади се на началника на полицията. Повтарям, първа кола, обади се на началника!
Радиообменът набъбна за броени секунди. В ефира се появиха най-малко четири-пет патрулни коли.
Шофьорът я стрелна с поглед.
— Веднага си личи, че сте се издигнали от улицата, шефке — с уважение отбеляза той.
— Така ли мислиш? — разсеяно отвърна тя и набра един номер на мобилния си телефон. Съдебният лекар отговори на второто позвъняване. — Колко време ще ти отнеме? — попита тя.
— Бет, само преди десет минути ми зададе същия въпрос. Ако я нямаше новата лаборатория, щях да кажа три-четири седмици.
— А сега, когато разполагаш с фантастична апаратура?
— За да сме сигурни, че всичко е наред, отново проверихме начина, по който е била взета пробата от убитата. Получихме и пробата от Докъри. — Направи пауза, а Бет почти видя широката усмивка на лицето му. — От доста време не беше прибягвала до стария трик с кафето.
— Вероятно търпението ми намалява с възрастта — сви рамене тя.
— Но извличането на ДНК от сперма не е толкова лесно. Главичките на сперматозоидите са доста твърди.
— Точно толкова твърди, колкото главите на онези, които ги изстрелват в утробата на жените против волята им.
— На второ място идва амплификацията на ДНК — продължи Касел. — Едва след това стигаме до тълкуването на резултатите, където се допускат най-много грешки. А аз не искам да ти проваля разследването с някоя грешка.
— Докторе, ти си прекалено добър, за да допуснеш грешка.
— Всички сме хора. Обикновено процедурите, които току-що ти описах, отнемат минимум седмица.
— По телевизията ги правят за десетина минути.
— О, не ме предизвиквай на тази тема!
— В такъв случай ми дай най-краткия възможен срок.
— Зарязвам всички други задължения, за да получиш резултатите утре, най-късно вдругиден.
— Значи утре. Благодаря, докторе.
Бет изключи телефона и се облегна назад. Малко по-късно преминаха през една пресечка, която тя позна веднага. Само след две седмици самостоятелни дежурства в района беше попаднала на някакъв бандит, който изскочи от пряката и откри автоматична стрелба по група хора, събрали се пред магазин за обувки. И до ден-днешен не беше ясно защо го е направил.