— Лежа в джакузито на Олтман и пия червено вино.
— Нали щеше да започваш работа?
— Вече започнах. Току-що приключихме срещата си с професора, на която уточнихме предстоящите задачи. И реших да се почерпя, защото проверката в Автомобилната инспекция потвърди подозренията ми, че онзи тип не беше истинският Андре Уоткинс.
— Значи излезе права.
— Да, но това повдига много въпроси, на които нямам отговор. Кога ще свършиш работа?
— В четири и половина. Обикновено приключвам рано.
— Ще мина да те взема с хондата на Олтман.
— Какво стана с дукатито?
— Реших да му дам почивка. Ти взе ли си кола под наем?
— Да, „Мъркюри Маркиз“. Голяма е колкото апартамента ми, но нямаха други.
— А с аудито какво стана?
— Безнадеждно повредено е.
— Съжалявам, Рой.
— Къде ще ходим в четири и половина? И за какво съм ти?
— Ще ти обясня, като се видим.
— Пак ли ще има стрелба?
— Възможно е.
— В такъв случай имам една молба.
— Казвай.
— При следващото си плацикане в джакузито да пиеш виното си с мен.
— О, колко си секси, когато си мил, Рой!
55
Рой се настани на предната седалка на хондата.
— Изглеждаш хубава и освежена — отбеляза той.
— Най-после отмих калта от пандизчийските душове.
— Носиш ли снимка на Уоткинс?
Тя измъкна факса от джоба на якето си и му го подаде.
— Не ми прилича на компаньон — отбеляза той.
— А как според теб изглеждат мъжете, които извършват такива услуги?
— Не знам. Може би като манекени.
— Жената може да си е падала по интелект и чувствителност, а не по мускули.
— Като теб?
Мейс натисна газта, но старата хонда продължи да пъпли.
— Не е като дукатито, нали? — подразни я Рой.
— Можех да избирам само между нея и бентлито.
— Какво събуди подозренията ти, че онзи не е истинският Уоткинс?
— Отказът му да си поговорим в „Старбъкс“, въпреки че беше най-безопасно за него. Според мен се е опасявал, че ще бъде разобличен от някой съсед, който познава Уоткинс и случайно е чул разговора ни.
— А може би не обича кафе.
— Освен това не се връзваше с обстановката в апартамента. Обувките за триста долара, ризата от „Хики Фрийман“ и професионално поддържаният маникюр нямаха нищо общо с мебелите от талашит. Имаше следи от скорошно разместване. Предполагам, си забелязал следите по килима, където е имало скрин, масичка за телевизор и етажерка.
— Май съм ги пропуснал — въздъхна Рой.
— А обърна ли внимание на начина, по който водеше разговора? По-скоро той разпитваше нас, отколкото ние него.
— Ясно. А кои са те?
— Знам само, че не са аматьори.
— И какво търсят?
— Това, което Даян Толивър е оставила на Уоткинс.
— Ето защо му каза, че прекратяваш разследването.
— За да спечеля време — кимна тя. — По всичко личи, че този човек е свързан с онези, които се опитаха да ме убият снощи. Не е лошо да вдигнем бялото знаме и да им покажем, че сме безопасни.
— Значи нещата отиват доста по-далеч от Капитана. Между другото, вече са му взели ДНК-проба.
— Нека позная: използвали са номера с чашата за кафе.
— Откъде знаеш?
— Ще я сравнят с пробата от спермата във вагината на Даян и ще го оневинят.
— Значи е било изнасилване?
— Вероятно.
— В такъв случай нападението трябва да е било случайно. Иначе защо му е трябвало да я изнасилва?
Мейс го погледна с отегчение.
— За да изглежда като случайно нападение, Рой.
— И за целта е оставил спермата си?
— Бъди сигурен, че няма да я открият в базата данни. Спермата може да бъде стерилизирана, така че да стане непроследима.
— Ясно.
— Всичко това обаче не отговаря на въпроса защо се опитаха да ме ликвидират.
— Защото си била на местопрестъплението.
— Заедно с още стотина полицаи.
— Добре де, защото те виждат с мен.
— Защо тогава не се насочат към теб? Ти си работил с нея, а после дойде да ме спасяваш в Шести район. Лесно биха могли да ти видят сметката.
— Звучи ми доста успокоително.
— Трябва да проникнем в дома й.
— Чий дом? На Даян?
— Вече направих оглед на работното й място. В дома й трябва да има нещо.