— Откъде сте? — изръмжа плешивият.
— От социалните! — извика някой зад тях.
Обърнаха се и видяха запътила се към тях едра жена, която беше почти толкова широка, колкото и висока. Беше облечена в изопната до скъсване дълга дънкова рокля, изпод която стърчаха пръстите на краката й, обути в сандали. Главата й беше увита в пъстър шал.
— Познаваш ли ги? — попита плешивият.
Жената грабна ръката на Мейс и силно я разтърси.
— Разбира се, че ги познавам. А сега се разкарайте! Днес нямам работа с теб, Джеръм. Нали знаеш какво означава това?
Мъжагите неохотно се отместиха. Жената с шала дръпна Мейс след себе си, а Рой ги последва. Очите му не се откъсваха от Джеръм.
— Благодаря — обади се Мейс.
— Слава богу, че се появихте навреме — добави Рой.
— Алиша каза, че Кармела се е обадила да предупреди за вас. Помоли ме да изляза да ви посрещна. Но сме се разминали, защото бях отскочила до пералнята в мазето. Извинявайте за тези двамата. Повече лаят, отколкото хапят, но все пак хапят…
— Какви бяха тези изстрели преди малко? — пожела да узнае Рой.
— Нищо сериозно. Само малко недоразумение.
— Как се казвате? — попита Мейс.
— Викай ми Нън.
58
И двамата не знаеха какво да очакват в тази сграда. Но със сигурност не очакваха онова, което завариха в апартамента на Алиша Роджърс. Домът беше чист, миришеше на приятен ароматизатор и им се видя смайващо уютен — особено след десетината големи торби с боклук, струпани на стълбищната площадка. Може би поради тази причина Алиша използва ароматизатори, помисли си Мейс.
Макар и евтини, вероятно втора употреба, мебелите бяха подредени с вкус. На малките прозорци имаше шити на ръка перденца, а в ъгъла се виждаше кашон с надпис „Еленов парк“, пълен с играчки. Доколкото можеха да видят, жилището се състоеше само от две стаи — тази, в която влязоха, и още една, със затворена врата. „Кухнята“ представляваше малък барплот с котлон и вграден хладилник.
Нън ги беше въвела с ключ, който извади от джоба на роклята си.
— Алиша! — подвикна тя. — Социалните са тук.
От другата стая прозвучаха стъпки, вратата се отвори и Алиша Роджърс застана на прага. Носеше тригодишно момченце, подпряно на десния хълбок. Дългата й коса беше стегната на конска опашка. Очите на дребничкото лице с напукани устни изглеждаха огромни. Беше висока около метър и шейсет, но едва ли тежеше повече от четирийсет и два-три килограма. Момченцето й беше най-малко половината от тях.
Рой сведе поглед към папката в ръцете си, в която се съдържаха кратките биографични данни на момичето. Като обществен защитник беше виждал достатъчно непълнолетни майки, но от опит знаеше, че когато едно дете отглежда дете, резултатите не са добри. Все пак момченцето на Алиша беше извадило късмет, че не е било захвърлено в някой контейнер за смет. В това отношение майка му беше достойна за уважение.
— Ще ви оставя да си поприказвате — рече Нън. — Алиша, ако имаш нужда от нещо, ще бъда в пералнята.
— Благодаря ти, Нън — отвърна Алиша, заковала очи в краката си. Момченцето й зяпаше гостите с отворена уста.
— Аз съм Мейс, а това е Рой — направи крачка напред Мейс. — Тази сутрин разговаряхме с Кармела.
— Тя е много добра — промълви момичето, без да вдига очи.
— И беше много развълнувана от желанието ни да се срещнем с теб.
— Много хубаво момченце имаш — обади се Рой. — Как се казва?
— Тайлър — отвърна Алиша и вдигна пухкавата ръчичка на детето, за да помаха за поздрав. Но когато я пусна, Тайлър я прибра към тялото си, продължавайки да зяпа гостите.
— Искаш ли да поседнем? — попита Мейс. — Тайлър ми изглежда доста тежичък.
Настаниха се на протърканото канапе със закърпена тапицерия. Алиша пусна момченцето на пода и седна до него с кръстосани крака. Издърпа една играчка от кашона и му я подаде.
— Поиграй си, Тай. Мама трябва да си поговори с тези хора.
Тайлър покорно грабна един астронавт без ръка и крак.
— Кармела каза, че имате нещо за мен — най-после вдигна глава Алиша.
— Искаме да участваш в едно проучване — кимна Мейс.
— Мислех, че ще ми предложите работа — разочаровано промълви момичето. — Истинска работа с детски добавки и здравна осигуровка.
— Но проектът се занимава именно с това — увери я Мейс. — Отпуснати са пари за обучение.
— А училище?