— Съжалявам — промълви Мейс.
— Направих огромна грешка, че забременях — избърса очите си Алиша.
— Забременя, защото беше изнасилена! — остро рече Дарън. — Не си направила никаква грешка!
— Изнасилена? — вдигна вежди Рой. — Хванаха ли виновника?
Дарън с отвращение отмести очи от сестра си.
— Алиша? — погледна я Мейс. — Направи ли оплакване?
Момичето поклати глава.
— Защо?
— Защото я изнасили един изрод, на когото му викат Психото — отговори Дарън. — Главатар е на най-голямата банда в квартала. Мъртъв си, ако пуснеш ченгетата подире му.
— Чувала съм за Психото — облегна се назад Мейс. — Над десет години се занимава с грабежи и наркотици. Това е цял живот в този бизнес. За да изкараш толкова дълго, трябва да си наистина умен и опасен.
— Но полицията може да те защити — добави Рой и погледна към Мейс. — Прав ли съм?
— Как ли пък не! — горчиво се изсмя Дарън. — Последния път, когато ченгетата решиха да закрилят някакъв тип от Психото, главата му изплува от водите на Анакостия в торба за смет, с чорап в устата. Така и не откриха другите части на тялото му. На това му се вика защита, нали? — Пусна детето на пода и добави: — А сега ми кажете какво, по дяволите, търсите тук!
— Никога ли не ти се е искало да се измъкнеш от тук? — попита Мейс.
— Как?
— Аз работя върху проект на тази тема заедно с един професор от Джорджтаун.
— Джорджтаун ли? Какво общо има с нас Джорджтаун?
— Нека ти обясня.
Дарън я погледна така, сякаш отново щеше да избухне, но се овладя, седна и махна с ръка.
— Добре, давай. Кажи ми за какво става въпрос.
През следващия половин час Мейс очерта общите насоки на проекта, а после премина към подробностите.
— Професорът твърди, че оцеляването на улицата в почти всички големи градове изисква висока интелигентност, здрави нерви, склонност към риск и умение за адаптиране в движение. За да оцелеят, повечето хора се нуждаят от подкрепата на близките си, от легло, покрив и храна…
— В това отношение не сме чак толкова зле — поклати глава Дарън. — Имаме както покрив над главата си, така и какво да ядем. А тя има и семейство. Никой не може да влезе през тази врата, без да се сблъска с мен!
— Но това не е нормален живот, Дарън — поклати глава Мейс. — Човек не може да разкрие потенциала си, когато мисли само как да запази дома си, да осигури храна на семейството си и да се пази от куршум в главата!
— Аз мога да се грижа за себе си.
Мейс се извърна към Алиша.
— Ти беше избрана от социалните служби като най-подходяща за програмата.
— Защо точно аз?
— Защото правиш всичко по силите си за дете, което изисква специални грижи. Защото си зарязала дрогата след смъртта на родителите си. Защото работиш на четири места, за да осигуриш нужното за Тайлър. И защото го правиш с невероятна изобретателност, въпреки че си едва на шестнайсет. Бих казала, че е много впечатляващо. — Очите й обходиха малкия апартамент. — На всичкото отгоре си се сдобила с това жилище, фалшифицирайки личните си документи, представяйки се за осемнайсетгодишна, за да имаш право да подпишеш договор с общината.
— Нямаше друг начин — уплашено отвърна Алиша. — След смъртта на баба ни изхвърлиха от нейния апартамент. Доста време живяхме в кашони, направо на улицата. Блейдънсбърг Роуд не е подходящо място за отглеждане на дете. А и Дарън го нямаше…
— Но сега съм тук, сестричке — каза Дарън и я хвана за ръката. — Ще се грижа за теб и за детето.
Мейс го изгледа продължително. Нямаше представа какво да прави с него.
— Не можеш да се грижиш за тях, като обираш хората — поклати глава тя. — Рано или късно ще се върнеш в затвора. Ако бях ченге, щеше да ти се случи още снощи.
Младежът рязко се извърна към нея и просъска:
— Ти изчезвай! Още сега, да те вземат мътните!
— Какво ще стане с Алиша и Тайлър, когато се върнеш в затвора? — контрира тя. — Психото ще влиза през тази врата когато си пожелае!
Дарън понечи да каже нещо, после наведе глава.
— Това е положението, Алиша — заключи Мейс. — Имаш нашата оферта.
— Ти вярваш ли на този професор? — внезапно попита Дарън.
— Да. Той се е посветил на проекта.
— Защо иска да помага на хора като нас?
Мейс замълча за момент, подбирайки внимателно думите си.