— Как е Алиша? — попита той с неочаквано писклив глас.
— Добре е.
— Казаха ми, че сте от социалните. Но защо ли не им повярвах?
— Не сме ченгета — отвърна Мейс.
— Хей! — озърна се Психото. — Дамата премина направо към въпроса. Значи е умна, което означава, че не е ченге. — Бандата се разхихика. — В такъв случай аз ще вляза в ролята на униформен, става ли? — Без да чака отговор, той разкрачи крака и зае напрегната стойка. — Вие двамата да носите нещо, което ме засяга?
Неколцина от бандата се изхилиха.
— Нищо повече от връзка ключове и два джиесема — отвърна Мейс.
— Два?
— Да. Единият за работа, а другият за удоволствие.
Психото щракна с пръсти. Двама от хората му се приближиха да ги обискират. Единият ощипа Мейс по задника и получи лакът в слабините за награда.
— Охо, дамата си я бива — ухили се Психото. — Пази си задника, Черньо! — Превит на две, онзи побърза да се оттегли, а той спря поглед на Мейс. — Значи нямате пищови, нямате значки, а? Това не означава, че не сте ченгета под прикритие.
— На подобно място дори агентите под прикритие носят оръжие — обади се Рой.
Мейс тихо простена.
— Ти май имаш проблем с това място, а? — завъртя се към него Психото. — Какво му е на мястото бе, лачен?
Рой успя да преглътне топката, която изведнъж се появи в гърлото му.
— Не съм казал такова нещо.
— Не си, ама се подразбира. — Очите му се плъзнаха по фигурата на Мейс. — Хубаво маце. Гадже ли ти е?
— Отношенията ни са служебни — отвърна Рой и за малко не си прехапа езика.
— Служебни значи! — подсвирна Психото и се извърна към хората си. — Чухте ли? Тоя имал служебни отношения с мацето!
Бандитите захихикаха, а главатарят им рязко се извърна към Рой.
— Значи няма да имаш нищо против, ако направя ей това нещо… — Ръката му се стрелна към бюста на Мейс, но Рой я сграбчи.
— Имам нещо против!
Психото погледна пръстите му около китката си и усмивката му се разшири.
— Май си го търсиш, а?
— Нищо не си търся. Само не я докосвай!
— Нищо значи…
Юмрукът му се стрелна напред с мълниеносна бързина и Мейс чу удара още преди да го види.
Рой се олюля, прикри лицето си с длан и рухна на земята. От носа му шурна кръв.
Мейс бързо се изправи пред него.
— Виж какво, говорихме с Алиша как да й помогнем. Нищо друго.
Психото я блъсна встрани.
— Ще извиняваш, кучко, ама още не съм свършил с твоя човек!
Мейс бръкна в джоба си за телефона с електрошоково устройство, но двама от бандитите светкавично я сграбчиха и извиха ръцете й зад гърба.
Кракът на Психото потъна в корема на Рой.
— Тръгваме си! — изкрещя Мейс. — Тръгваме си веднага, ясно?
— Аз ще кажа кога и как ще си тръгнете! — обърна се да я погледне Психото. — С краката напред или не. Дишащи или не. Аз, ясно ли е?!
След тези думи вдигна крак за поредния ритник в ребрата на Рой. Но в следващия миг се озова на колене, с извити на врата ръце и наведена глава. Кръвта на Рой закапа по главата на Психото.
— Трийсет и пет килограма натиск надясно, и гръбнакът ти ще се счупи като пръчка! — задъхано рече адвокатът. — Няма как да ме спреш, мръснико! Умираш в мига, в който някой от тъпите ти бандити извади пищов!
Психото дишаше тежко, ръцете му бяха безнадеждно блокирани.
— Ще видят сметката на мадамата ти! — рече на пресекулки той. — Трябва им само една дума!
— Те ще видят сметката и на двама ни! Но за мен ще остане удоволствието да ти строша шибания врат!
— За какви килограми натиск дрънкаш, да те вземат мътните?
— Хватка на морските пехотинци — обади се един от хората му. — Така трепят в ръкопашен бой. Нещата са сериозни, шефе.
— Ти да не си бил морски пехотинец бе, Джаз? — изви очи към него Психото.
— Брат ми беше морски пехотинец. От него го знам.
— А ти морски пехотинец ли си, бе? — изръмжа към Рой главатарят.
— Няма значение.
— Ако ме убиеш, те ще убият и двама ви. А ако не ме убиеш, аз ще ви видя сметката. Какво ще кажеш по въпроса?
Рой погледна към групичката яки мъже.
— Има и друг начин — обясни той.
— Какъв?
— Начинът на истинските мъже.
— С ножове ли? Не може да си толкова тъп! Ще ти отрежа главата като на пиле!