Выбрать главу

— Не, на истинските мъже.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа баскетбол. Един на един. Ей там виждам игрище с кош.

Мейс извърна глава към бетонния пилон, на който беше закачен баскетболен кош без мрежа. В основата му се виждаше износена топка.

— Баскетбол ли?! — изрева Психото. — Мислиш, че щом съм черен, непременно трябва да играя баскетбол?

— Не — поклати глава Рой. — Но си обут с баскетболни маратонки, които не ти служат само за показ. Имат черни следи отстрани и по подметките, което се получава само когато играеш баскет на асфалт. От тези следи мога дори да ти кажа, че предпочиташ забивките пред стрелбата от разстояние.

— Май разбираш от баскетбол — изръмжа Психото.

— Само любител съм. Какво ще кажеш?

— Става, човече! Нямаш никакъв проблем!

Рой усили натиска върху вратните му прешлени.

— Не ме будалкай!

— Не те будалкам.

— Така става — обади се Мейс. — Ако излъжеш, губиш уважението на хората си. Може да не ти го покажат веднага, но все някога ще ти го покажат. Няма как да забравят, че техният шеф е отказал да играе срещу някакво бяло момче, а е предпочел да го гръмне. Още повече, че вече е на колене пред него! Можеш да се правиш на велик колкото си искаш, но фактът си е факт. Стоиш на колене пред него и го чакаш да реши дали да живееш, или да умреш! Той може да ти види сметката веднага, още в този момент. Но вместо да го направи, ти предлага уважение. Да се разберете като мъже.

Надменното поведение на Психото бавно се стопи. Очите му започнаха да опипват лицата на бойците. Никой от тях не пожела да срещне погледа му.

— Какво решаваш? — попита Мейс.

— Игра до единайсет точки — изръмжа бандитът. — Всеки кош се брои за една. Печели онзи, който направи две точки разлика. А сега ме пусни, за да ти сритам задника!

Рой бавно разхлаби хватката си. Психото се изправи и старателно отупа коленете си. После го погледна от горе на долу.

— Имаш ли някаква представа как се играе тая игра?

— Малко.

— На това място „малко“ не стига!

— Ще хвърлим ези-тура, за да видим кой пръв ще има топката.

— О, можеш да я имаш веднага. Ще бъде единственият начин изобщо да я пипнеш! И още нещо, умнико. Спечелиш ли, и двамата си тръгвате. Загубиш ли — мъртви сте!

61

Психото заби рамо в корема на Рой и го запрати на земята. Вкара първата точка, върна се и го срита в пищяла.

— Едно — изръмжа той.

— Беше фал — каза Рой, докато се надигаше.

— На това игрище фалове няма! Човек срещу човек, и толкоз.

— Твоя топка.

Рой беше играл срещу всякакви противници — както в колежа, така и на улицата. Повечето използваха по един финт, най-много по два. Най-добрите прибягваха и до три, но това се случваше изключително рядко. Остави Психото да вкара още веднъж, получавайки лакът в бедрото.

Първото заучено движение, рече си той.

Психото вкара още веднъж, прибягвайки до друг ход.

Две.

Рой хвърли поглед към Мейс, която го гледаше с тревога. Намигна й леко и зае защитна позиция — приклекнал, с широко разтворени ръце и крака.

Психото прибягна до първия си ход и отново стреля. Всъщност щеше да вкара топката, ако Рой не му я беше отнел със светкавично движение, а после я заби право в лицето му. Бандитът се просна по гръб на асфалта.

— Моя топка — рече Рой и се впусна в бърз дрибъл. Топката минаваше между краката му, а той дори не я поглеждаше.

Психото направи опит да го покрие, но Рой се изтегли назад и вкара от малко преди тройката.

— Една и за мен.

Минута по-късно, след забивка с гръб към коша и нова далечна стрелба, Рой изравни.

— Три на три.

След още пет минути въпреки бруталните фалове на Психото той вече водеше с шест точки разлика. Прегънат на две и облян в пот, бандитът дишаше тежко. Рой дори не се беше задъхал.

Със страхотен кръстосан дрибъл Рой премина покрай Психото, който се опита да го спре, но залитна назад и се просна по задник. Дриблирайки ниско, Рой си позволи да направи едно кръгче около него, а после заби топката в коша.

— Десет — рече той. — Остава още една.

Пое топката и започна да я прекарва между краката си, а очите му зорко следяха уморения противник. Психото беше унизен и ядосан. На Рой му мина през ум да направи загубата му по-достойна, после тръсна глава.