Никакви аванти!
Отдръпна се назад, продължавайки да дриблира. Спря на тройката, прицели се и стреля. Топката отново влезе в коша, без да докосне обръча.
— Единайсет — обяви той и тръгна към Мейс. — Ти губиш, а ние си тръгваме.
Психото скочи на крака, грабна пистолета на един от стоящите наблизо бандити и го насочи в гърба му, дишайки тежко.
— Има ли някакъв проблем? — обърна се Рой.
Онзи избърса потта от челото си и изръмжа:
— Къде си се научил да играеш така?
— На едно игрище, същото като това.
— Ти ме излъга! Каза, че умееш да играеш „малко“!
— Всичко е относително. Понякога човек си мисли, че е добър, но всъщност не е чак толкова.
Петлето на пистолета щракна.
Мейс се изтръгна от ръцете на двамата, които я държаха, и бързо се изправи пред Рой.
— Всички чуха какви са правилата! Ти сам ги определи: ако той спечели, ние си тръгваме! Това бяха твоите думи, нали?
Психото мрачно огледа бандата си, после се обърна към Мейс и леко наведе дулото.
— Хайде, изчезвайте! Веднага!
— Първо искам да ти напомня, че не сме ченгета — хладно го изгледа тя. — Работим в социалната служба и дойдохме, за да помогнем на Алиша. Да предложим по-добър живот на нея и на сина й. Затова не си го изкарвай на нея!
Психото мълчаливо се обърна и се отдалечи, следван от хората си.
Мейс ги изчака да изчезнат зад ъгъла и се обърна към Рой.
— Справи се страхотно! Не мога да повярвам, че му срита задника по този начин!
— Ще бъда ли по-малко мъжествен, ако сега напълня гащите? — усмихна се той.
— Това изобщо няма да промени мнението ми за теб.
— Какво ще стане с Алиша и Тайлър? Дали тоя тип ще ги остави на мира?
— Може би съм глупава и наивна, но не мога да вярвам на човек, когото наричат Психото — бавно рече Мейс. — Ще помоля Бет да я изведе оттук заедно с детето.
— А брат й?
— И него — неохотно кимна тя.
— Предполагам, че имаме време за още няколко интервюта — колебливо каза Рой.
— Те ще почакат. Да вървим при Ейб.
— Той у дома ли си е?
Мейс пристъпи към него и избърса с ръкав кръвта от лицето му.
— Не ми пука дали е там, или го няма. Искам моят герой отново да бъде чист и спретнат.
След тези думи го хвана за ръката и го поведе към хондата.
Никой не ги спря.
62
Мейс притисна торбичката с лед към носа на Рой, който се беше настанил в джакузито на Олтман.
— Как е?
— Имам чувството, че е счупен. А също и кракът, глезенът и ребрата ми.
— Поне отокът под окото ти спада. Искаш ли да те заведа в болницата?
— Не. Ще се оправя в момента, в който престана да се занимавам с типове като Психото.
— Бях решила да поръчам китайска храна, но Хърбърт страшно се обиди, когато се обадих в резиденцията да попитам дали имат адреса на някое ресторантче наблизо. В момента приготвя китайска храна специално за нас двамата.
— Много мило от негова страна. А къде е Олтман?
— Бентлито го няма. Вероятно е излязъл по работа.
Рой изпъна гръб и намести торбичката с лед под окото си.
— Свърза ли се със сестра си?
— Да. Хората й вече са прибрали Алиша и детето и са ги настанили в социалната служба.
— А брат й?
— Не е бил там. И това ме тревожи.
— Мислиш, че е решил да се разправя с Психото ли?
— Да. Което означава, че ще го убият.
Тя седна на ръба на ваната и вдигна глава.
— Знаеш ли защо те взех със себе си днес? Не? За да те държа под око.
Той свали торбичката и рязко се обърна да я погледне.
— Тоест да ме закриляш?!
— Сигурна съм, че онези типове, които стреляха по мен, вече знаят кой си по регистрационния номер на колата ти. Но вместо да взема мерки, аз ти уредих кошмарния мач с онзи психопат. Наистина гениално от моя страна!
— Хей, ти обаче нямаше как да знаеш какво ще се случи! — каза той и хвана ръката й. — Но се справихме добре, нали?
— Ти специално се справи страхотно.
— Уча се от теб.
Размениха си продължителни погледи. Тя го погали по косата, а пръстите му се увиха по-плътно около китката й.
— Готова ли си да се намокриш, Мейс? — тихо попита той, без да откъсва очи от лицето й.
В същия миг отдолу долетя някакъв шум и тя скочи.
— Трябва да е Хърбърт. Тук ли да донеса храната, или предпочиташ да хапнем на терасата, откъдето се разкрива прекрасна гледка към градината?