— Предпочитам прекрасната гледка — промърмори той и пусна ръката й.
— Не бързай, ще се погрижа храната да не изстине.
Мейс изчезна надолу по стълбите, а Рой бавно се отпусна в топлата вода.
Телефонът иззвъня в момента, в който Бет се върна в кабинета си след поредното служебно съвещание.
— Слушам — каза тя.
— Моля, изчакайте връзка с федералния прокурор на окръг Колумбия Мона Данфорт — прозвуча официален женски глас насреща.
Пръстите на Бет нетърпеливо забарабаниха по бюрото. Започваше да й писва от номерата на тази жена. По всяка вероятност бе изчакала при секретарката си, докато се свърже с нея, а после се бе прибрала в кабинета си, за да я накара да чака.
Изтекоха трийсет секунди. Бет се готвеше да затръшне слушалката, но в същия миг насреща вдигнаха.
— Мона Данфорт.
— Знам вече! — сопнато каза Бет. — Забрави ли, че ти ме търсиш? Казвай какво има!
— Става нещо странно със случая „Мелдън“.
— По-конкретно?
— ЦРУ отрича да има нещо общо с разследването.
— А ти си изненадана, така ли?
— Хей, нали ти ме помоли да звънна тук-там?
Бет заби поглед в писалището, опитвайки се да подреди в ума си хилядите задачи, които все още й предстояха. Но основната й мисъл бе, че тази жена се опитва да съсипе нея и сестра й.
— Хайде казвай.
— Проверих делата, с които се е занимавал. Джейми не е работил по нищо, което би накарало някой да го убие и да го захвърли в контейнер за смет.
— Но някога е бил адвокат по наказателни дела в Ню Йорк, нали?
— По-точно адвокат на мафията. Но хората, които е защитавал, са мъртви, в затвора или извън бизнеса. Единственият човек, който би могъл да му има зъб, участва в програмата за защита на свидетели. А федералните шерифи нямат навик да оставят чак дотам без надзор защитените свидетели, че да извършват убийства.
— Значи ЦРУ отрича да има нещо общо с разследването. Нека поне веднъж допуснем, че казват истината. Веднага обаче възниква въпросът кой го извършва. Чух, че заповедта е дошла направо от Белия дом, но след като разговарях с един човек, на когото вярвам, май ще излезе, че не е така.
— С кого си разговаряла?
— Съжалявам, Мона. Не мога да разкривам източниците си.
— Много добре!
— На практика заповедта да се изтеглим дойде от кмета, но той отказа да сподели откъде е дошло нареждането.
— Мислиш ли, че Бюрото не крие нещо от нас?
— Ти познаваш не по-зле от мен както директора, така и най-близките му подчинени. Досега са играли честно. Защо питаш?
— Защото получих съобщение от един федерален агент, който иска да си поговорим за случая „Мелдън“.
— Защо точно с теб?
— Защото в момента изпълнявам длъжността федерален прокурор на окръг Колумбия, Бет. А Джейми работеше при мен.
— Но доколкото знам, убийствата в окръг Колумбия се разследват от моите хора. Нали някой трябва да залови бандитите, за да можеш да ги съдиш, Мона?
— Добре, нямам нищо против, ако искаш да се срещнеш с него. И без това съм затънала до гуша в работа. Между другото, и той няма нищо против да разговаря с теб. Подозирам, че вече го е планирал.
Бет придърпа лист хартия и взе химикалката.
— Добре, кажи ми името му.
— Специален агент Карл Райгър.
63
Когато приключиха с храната, слънцето вече залязваше. Хърбърт им я бе сервирал в мраморен павилион, наподобяващ римски руини, край изкуствено езеро с водопад и стотици водни лилии.
— Дали Хърбърт приема оферти за частни партита? — поинтересува се Рой и лапна последното сочно късче свинско с помощта на пръчиците.
— А защо ти е да си тръгваш оттук, след като ти предлагат пълно меню? — сви рамене Мейс, отпивайки глътка китайска бира.
— Това означава ли, че офертата ми да влезеш във ваната… — започна Рой, но изведнъж млъкна.
— Какво за нея? — изгледа го Мейс.
— Нищо, нищо.
— Виж какво, трябва ми известно време — каза тихо Мейс. — Последните няколко години от живота ми бяха толкова трудни, че всяка връзка беше немислима. Не че с моята професия имах особени шансове…
— Разбирам.
— Но твоята компания ми харесва — бързо добави тя. — Никога няма да забравя какво рискува заради мен.