— Ами след като разберат, че е невинен?
— Тогава ние ще имаме преднина. Но първо трябва да се отбия на едно място.
— Къде?
— При един стар приятел.
65
Тази вечер Бет шофираше лично патрулка №1, въпреки че на почетно разстояние след нея се движеха две ченгета в автомобил без отличителни знаци. След известно време спря на пустия паркинг пред някакво училище. Беше с униформа, на колана й се поклащаше служебния Глок 26 в кожен кобур. Тя се придържаше към правилото, когато е с униформа, да бъде въоръжена. Радиостанцията беше окачена на ревера й.
Четирите звезди на пагоните й тежаха както винаги. А срещата, която предстоеше, вероятно щеше да я натовари с още професионални проблеми. Тя обаче седеше спокойно и лекичко почукваше по волана, прослушвайки полицейските честоти. Правеше го по навик, защото винаги беше проявявала интерес към радиообмена между подчинените си. На шест пресечки оттук беше станала престрелка. При нормални обстоятелства тя вече би трябвало да пътува натам. Но тази вечер беше принудена да чака, което решително не й харесваше.
Престана да барабани по волана в момента, в който на паркинга се появи черен седан, който очевидно бе кола на ФБР. Представи си реакцията на появата й в Пети район, с всичките характерни подвиквания и освирквания. Служебните автомобили на ФБР изглеждаха по един и същи начин, звучаха по един и същи начин и дори миришеха еднакво. Тя знаеше, че всички нарушители на закона — наркопласьори, търговци на оръжие, бандити и проститутки — просто се отдръпват в сянката, изчакват агентите да отминат, а после отново възобновяват незаконната си дейност. Седанът спря плътно до нея, прозорецът откъм шофьора се плъзна надолу.
Бет първо видя служебната карта и значката, а после лицето.
— Специален агент Карл Райгър — представи се мъжът зад волана и посочи съседната седалка. — Това е партньорът ми Дон Хоуп.
— Картата ви е от Министерството на вътрешната сигурност, но Данфорт каза, че сте от ФБР — отбеляза Бет.
— Понякога стават и недоразумения. Допреди няколко години наистина бяхме във ФБР, но в момента работим за Специалния отдел за борба с тероризма към министерството.
— Специален отдел?
— Да. След единайсети септември бяха създадени доста такива.
— Добре. Да поговорим.
— При нас или при вас?
Бет отвори вратата, кимна на хората си в придружаващата кола и седна на задната седалка на черния седан. Затвори след себе си и каза:
— На практика Мона не ми даде никакви обяснения. Ще ви бъда благодарна, ако ме информирате за какво става въпрос.
Двамата мъже се обърнаха едновременно да я погледнат.
— Трябва да ви предупредя, че информацията ще бъде оскъдна — рече Райгър.
— Не ме устройва — поклати глава Бет. — Когато се залавям с нещо, искам да прочета всички страници.
— И ние получаваме заповеди като всички останали — сви рамене Райгър.
— Специален отдел ли казахте?
— Екип за специални поръчения, информацията за който е ограничена.
— Това е друг начин да заявите, че няма да ми кажете нищо.
— Става въпрос за националната сигурност.
— Това пък го мразя още повече. Искам да знам кои бяха онези типове, които ми отнеха разследването.
— Част от екипа ни.
— Близо двайсет години съм в играта. Но за пръв път ми се случва да се появят някакви типове с шофьорски книжки в ръце и да ми отнемат разследването.
— И на нас не ни харесва.
— Съмнявам се. Заповедта наистина ли е била издадена от Белия дом?
— Откъде знаете? — остро попита Райгър.
— Съжалявам, но не мога да ви кажа. Не съм убедена, че имате достатъчно правомощия.
— Знам, че сте разгневена, госпожо началник. На ваше място и аз щях да се чувствам така. Но националната сигурност…
— Вижте какво! — прекъсна го Бет. — Тази игра с националната сигурност съм я играла с най-добрите! Не ми харесва, че ме отстраниха от разследването на едно убийство, станало буквално в задния ми двор! Спечелила съм значката и пълномощията си абсолютно сама и няма как да не реагирам срещу някакви тъпаци, които ми размахват шофьорските си книжки!
— Ние сме на мнение, че Мелдън е бил убит от местни терористи — заяви Райгър.
— Местни терористи ли? — наведе се напред Бет. — Каква връзка има Мелдън с тях?
— Делото, по което е работил. Помните ли онзи тип, който преди по-малко от година се опита да взриви Музея на въздухоплаването и космоса с два килограма семтекс и джиесем детонатор?