— Пожарната е на две крачки оттук, въпросът е да оцелеем през следващите няколко минути — задъхано каза тя.
— Къде отиваме?
— На четвъртия етаж.
Излязоха на аварийното стълбище и се спуснаха на долната площадка. След секунда се озоваха на мястото, на което Мейс беше парализирала Капитана.
— Ще се скрием тук.
— Няма ли да извикаме полиция? Аз имам джиесем.
— Добре, извикай ги — кимна след миг колебание тя.
Рой набра 911.
— Няма обхват, по дяволите! — изръмжа той и хукна към противоположния край на помещението.
— Бързо! — прошепна тя. — Оглеждай се и за някакво оръжие!
— Какво оръжие, за бога? С отвертки ли ще се изправим срещу пистолетите им?
Погледът на Мейс попадна на дългата верига, която лежеше на пода. Тя я грабна и бързо я уви около китката си.
— Това ще свърши работа.
— Чакай малко! Когато се появят пожарникарите, ще ни открият и сестра ти ще разбере, че сме били тук.
— Нямам намерение да ги чакаме.
— Но…
— Ако до една минута лошите не се появят през онази врата, значи алармата ги е уплашила. А ние с теб ще се изпарим още преди пристигането на пожарникарите.
— Не бих действал точно по този начин…
— Не ме ядосвай, Рой! Не виждаш ли, че държа петкилограмова верига?
Шейсет секунди по-късно прозвуча вой на сирени, който бързо се усилваше. Мейс захвърли веригата, отвори вратата и се затича надолу по стълбите. Рой я последва. Изскочиха във фоайето и хлътнаха в кабината на асансьора за гаража миг преди пожарникарите да нахлуят през централния вход. Забравили за паркирания долу „Маркиз“, двамата хукнаха към изхода и бързо свърнаха зад ъгъла.
— А сега какво? — задъхано попита Рой, след като преминаха на бърз ход.
— Имаш ли време за едно кафе? — погледна часовника си тя.
— Какво кафе, за бога? Току-що се опитаха да ни убият, а ти си мислиш за стимуланти!
— Да, и то в точно определено заведение. Имам предвид „Симпсънс“ в Джорджтаун, където в петък е вечеряла Толивър.
— Е, добре.
— А после ще проникнем в къщата й.
— Мили боже!
69
По-късно същата нощ Дон Хоуп и Карл Райгър крачеха по дълъг коридор няколко етажа под земята, облицован със специален материал, който не позволяваше електронно наблюдение. А сградата беше една от най-сигурните в страната, по-обезопасена дори от командния център на ЦРУ във Вирджиния и щабквартирата на Агенцията за национална сигурност в Мериленд.
Спряха пред тежка метална врата и напрегнато се спогледаха. Хидравликата изпъшка и вратата се плъзна встрани. Прекрачиха прага. Металният портал автоматично се затвори след тях.
Седнаха на двата стола, поставени пред бюрото. Джарвис Бърнс отлепи поглед от компютърния екран и бавно вдигна глава. После свали очилата и ги остави пред себе си. Ръката му машинално се плъзна надолу и започна да масажира бедрото. Райгър понечи да каже нещо, но той поклати глава и изпусна дълбока въздишка. Новодошлите си размениха тревожни погледи. Дълбоките въздишки бяха лош знак.
— Интересен развой на събитията. За съжаление неприятен. Нещата стават все по-сложни.
Всяко от кратките изречения прозвуча рязко, като къс откос от карабина МР5.
— Разрешавате ли да говоря откровено? — попита Хоуп.
— Разбира се.
— Срещнахме се с шефката на полицията. Подадохме й информацията както наредихте, внушавайки й, че източникът е директор Донъли. Тя повярва на версията за местни терористи и ви е задължена. По мое мнение сестрата и адвокатът не са проблем поне засега.
Бърнс се облегна, направи палатка с пръстите си и спря поглед на двамата мъже пред себе си.
— На какво се основава това мнение? — попита той. — Може би на провалите ви?
— Не сме се провалили.
— Наистина ли? Ами „Трябва да се фокусираме върху А-“? Проникнахме в компютъра на Толивър. Вие знаехте за имейла до Кингман, но го оставихте. Спокойно можехте да го изтриете още преди да бъде прочетен.
— Не го направихме, защото изглеждаше съвсем невинно — отговори Райгър. — Решихме, че го е изпратила по погрешка, неволно натискайки клавиша. Имейлът дори не беше завършен.
— Напротив. Бил е достатъчно завършен, след като те откриха смисъла му преди вас. Стигнаха до Уоткинс и отидоха в апартамента му, където завариха един от моите хора. В резултат му се наложи да импровизира светкавично.