— Нямахме представа, че тя държи пощенска кутия — възрази Райгър. — Докато я наблюдавахме, нито веднъж не се е отбивала там.
— Което означава, че или е ходила преди това, или някой друг го е правил вместо нея.
— Но вашият човек просто не е трябвало да им отваря, когато са позвънили на вратата на Уоткинс — изтъкна Хоуп.
— Ако беше постъпил така, Мейс Пери със сигурност щеше да проникне с взлом, повярвай ми — въздъхна Бърнс. — Разбира се, полицията също знае за Уоткинс. Можехме да изтрием имейла, след като Пери и адвокатът са го прочели, но това със сигурност щеше да означава, че тя ще сподели подозренията си със сестра си. А изчезването на листа от пощенската кутия щеше да изглежда още по-подозрително. Както и да е, вече нищо не можем да направим. От друга страна обаче, те вече разполагат със стария боец и несъмнено ще го обвинят в убийство.
— Което означава, че все пак сме си свършили работата.
— Не, не сте я свършили. Но повече издънки не можем да си позволим.
Мускулестата ръка на Хоуп легна върху бюрото.
— Реагирахме бързо още от самото начало. Нямаме никаква вина за пропуските в операцията, независимо колко е секретна. А и вие ни включихте в нея по съвсем други причини.
— Технически погледнато, вие сте временно прикрепени към Министерството на вътрешната сигурност, което никога не се ангажира със секретни операции. На практика ти и Райгър сте заредени непроследими оръжия. А ние ви включихме за изпълнението на конкретна задача. В нашата работа винаги се случват непредвидени неща. Тя е оплетена и мръсна, непрекъснато се налагат промени. Когато сключваме сделка с един дявол, гледаме той да е мъничко по-добър от следващия. В противен случай нямаше да имаме нужда от вас. А сега сте ни необходими, за да оправите своите бъркотии.
— Вижте, те не откриха нищо в кабинета на Толивър. Проследяващото устройство в компютъра й вече е отстранено. Не мога да разбера какъв е проблемът.
— Сега ще разбереш — отвърна Бърнс, натисна един клавиш пред себе си и завъртя монитора, на който се беше появила снимката на Мейс Пери. — Това е нашият проблем!
— Боже! — простена Райгър и отчаяно вдигна ръце. — Та тя дори не е ченге! Пусната е под гаранция и възможностите й са ограничени. Действа изцяло на своя глава, без разрешението на сестра си. Не виждам какви проблеми може да ни създаде!
— Наистина ли? — мрачно го изгледа Бърнс. — А случайно да си прочел психологическата й характеристика?
— Каква психологическа характеристика? — полюбопитства Райгър.
Бърнс стана от мястото си и закуцука към тях.
— Направили са й я, когато е пожелала да работи под прикритие. Доста интересно четиво. Тя никога не се отказва, Райгър. Никога! Лично познавах баща й, който беше федерален прокурор на окръг Колумбия. Убиха го, когато Мейс беше на дванайсет години. Тя така и не го прежали. Готова е да умре, но да докаже правотата си!
— Според мен би трябвало повече да се тревожите за шефката на полицията. Тя е твърда като гранит и притежава страхотен ум.
Бърнс се облегна на ръба на бюрото.
— Отдавна познавам Бет Пери — кимна той. — Наистина е сериозен противник, но предпочита да действа в строго определени граници. За разлика от сестра си, която не се спира пред нищо. Откровено признавам, че Мейс Пери ме плаши. Позволим ли й да прецака нещата, никой от нас няма да бъде в безопасност. — Очите му се спряха върху лицето на единия, а после и на другия. — Никой от нас! В момента работим за доброто на страната ни, но с нас е свършено, ако всичко стане публично достояние.
— Но тя дори няма право да носи оръжие! — възкликна Хоуп.
Бърнс удари с ръка по плота.
— Което повдига въпроса защо е толкова трудно да я елиминираме! Тази вечер в юридическата кантора бе пропуснат златен шанс. Докато вие разговаряхте с Бет Пери, изпратих там специално подбран екип да свърши работата, но се получи издънка.
— Не може да не си давате сметка, че ако я ликвидираме, сестра й ще преобърне земята, за да разбере кой го е направил — отбеляза Райгър.
— Така е — съгласи се Бърнс. — Всяка от тях е готова да умре за другата.
— Точно това имах предвид.
— Но аз искам да умре само едната. А после ще помогнем на Бет да стигне до заключението, че е дело на някой от многобройните врагове, които сестра й си е създала, докато е работила в полицията. Куршумът в главата си е куршум в главата, по дяволите!