— Абсолютна глупост! — изригна Райгър. — Премахваме дадена мишена, но после се оказва, че тя е говорила с някой друг. Отиваме при него, но той или тя е изпратил писмо до трети, когото също трябва да издирим. Кога спира всичко това, Бърнс?
— Надявам се, преди да рухне разузнавателната система и сигурността на тази страна — прошепна Бърнс и закова очи в Райгър. — А ти внимавай как разговаряш с мен! Нима си забравил йерархичния принцип?
Известно време Райгър го гледаше с пламтящи очи, после бавно извърна глава.
— Добре, добре — обади се Хоуп и се облегна на стола си. — Нека го направим както трябва. Прекратяваме проследяването й и просто я водим към стрелбището. А после ще си свършим работата бързо и чисто.
— За да придам допълнителна спешност на мисията ви, ще добавя, че нещата започват да се размирисват.
— Ресурси?
— Имате пълна свобода на действие. Не е нужно да натискате спусъка. За тази работа си има хора, които ще отговарят на необходимото описание. Надявам се, че разбирате какво искам да кажа.
— Преди да предприемем каквото и да било, искаме писмена заповед! — отсече Райгър. — С всички нови подробности, подписана от съответните упълномощени лица!
— Отлично знаете, че заповедта за отстраняване не е отменена — недоволно каза Бърнс.
— Тук не става въпрос за избиване на разни типове с тюрбани, а за американски граждани — намеси се Хоуп. — Това е различно. Вече убихме трима, но сега се нуждаем от нова заповед.
— Къде пише, че американските граждани не могат да бъдат терористи? — изгледа го Бърнс. — Какъв беше Тимъти Маквей? Не ме интересува дали носи тюрбан, или прилича на сина ми! Все ми е едно дали е от Ирак или от щата Индиана! Ако е намислил да причини зло на Америка, моята работа е да го спра! И ще го направя, използвайки всички средства, с които разполагам!
— Аз и Карл държим да получим по лист хартия, на който пише, че при всички обстоятелства няма да носим съдебна отговорност. Ако искате да свършим работата, на същия лист хартия трябва да бъдат вписани съответните имена и положени съответните подписи. Нямаме желание да обвинят нас за мръсната работа и да се повтори скандалът със затвора „Абу Граиб“, където го отнесоха уж озверелите редници. Ако се провалим, повличаме всички със себе си. От най-високото ниво надолу. Или ще ни осигурите такъв документ, или „непроследимите“ ви оръжия ще си останат в кобура! Това е!
Лицето на Хоуп беше мрачно и решително.
— Получавате компенсации, които са четири пъти по-големи от заплатата ви! — изтъкна Бърнс. — Когато всичко свърши, ще бъдете богати!
— Документът или всичко отпада! Точка по въпроса!
Бърнс замълча за момент, облиза устни и кимна.
— Добре. В най-скоро време ще го получите чрез специален куриер.
Очите му бавно се върнаха на компютърния екран.
Райгър погледна Хоуп и леко се прокашля.
— Какво още? — раздразнено вдигна глава Бърнс.
— Колко души в тази сграда знаят за операцията?
— Ако броим теб, мен и партньора ти?
— Да.
— Значи трима.
Екипът, който следеше Хоуп и Райгър, докладва по радиостанцията. Бет Пери пристигна за десет минути и пъргаво се настани на задната седалка. Беше сменила униформата с джинси и яке с качулка с надпис на гърба „Академия на ФБР“.
— Сигурни ли сте, че влязоха там? — попита тя.
— Нямаше как да сбъркаме, шефке.
В окулярите на бинокъла изплува най-голямата офис сграда в света, построена във формата на огромен петоъгълник. Тя бавно се облегна назад.
Какво общо има Пентагонът с всичко това?
70
— Да, помня мисис Толивър. Тя беше от постоянните ни клиенти.
Мейс и Рой седяха на една маса в „Симпсънс“. За късмет се оказа, че сервитьорът, с когото разговаряха, беше обслужвал Даян в петък вечерта.
— Не беше сама, нали? — попита Мейс.
— Не, беше с кавалер. Случилото се с нея е ужасно!
— Можете ли да опишете мъжа? — попита Рой.
— Мислите, че има нещо общо със смъртта й? — обърна се към него сервитьорът.
— Все още не изключваме нищо.
— А вие от полицията ли сте?
— Частни детективи сме — поясни Мейс. — Наети от семейството й. Предполагам, че полицията вече е била тук, нали?