(нещо липсва???)
Аз се опитах да съпоставя казаното от Анастасия с това, което пророкуват популярните днес хороскопи. От само себе си възниква въпросът, кой именно от трите момента може да се смята за главен при раждането на човек: мисълта, физиологичното зачатие или появата на бял свят на младенеца от майчината утроба?
За общоприета дата на раждане се смята момента на излизане на младенеца от майчината утроба. От този момент се пресмятат хороскопите. Но науката и сега знае: плодът, още в майката, вече живее и чувства. А щом е така, значи човекът вече съществува. Той е вече роден. Той се движи — майката усеща движението на крачетата и ръчичките. Възможно е по-точната дата на раждане да е мигът на оплождане на яйцеклетката от сперматозоида? От гледна точка на физиологията, този миг най-точно определя датата на раждане на човека.Но… Срещата на сперматозоида с яйцеклетката не е причина, а следствие. Тя е предшествана от помислите на двамата. Може би именно те се явяват дата на раждане? От трите момента, към днешния ден е прието да се смята, че появата на плода на бял свят е неговата дата на раждане. Утре общоприето може да бъде нещо различно. По теорията на Анастасия се получава, че рожденна дата за човека е моментът на сливането в едно на трите съставки, на всички изброени моменти. И в това има безспорна логика. Но ние, имам предвид и съвременната наука, и религиозните учения, се боим дори да споменаваме за това.
— Че от какво има да се боим?
— Има от какво… Вижте, Владимир Николаевич, ако приемем, че твърденията на Анастасия са безспорни, то веднага ще трябва да признаем, че в сравнение с хората от онази култура, която тя представлява, ние не сме пълноценни хора. У повечето съвременни хора няма да достига една или две съставки, присъщи на пълноценния човек. Ето защо не само да говорим, но и дори да мислим за това, ние се страхуваме. А би трябвало да се замисляме…
— Може би не говорим и не мислим защото тези твърдения са прекалени спорни?
— Напротив! Те са прекалено безспорни!
Първо. Замислете се сам, кой ще започне да отрича, че по-нравствена и по — психологически наситена ще бъде ситуацията, в която не развратът, а мисълта за бъдещо дете, ще предшества срещата на сперматозоида с яйцеклетката.
Второ. Абсолютно безспорно е, че бременната жена трябва да се храни пълноценно и да избягва стреса. Идеално подхожда за това собственото имение, за което говори Анастасия.
Трето. Раждането в позната обстановка, в привична среда ще бъде по-благоприятно за родилката и най-вече за новороденото. Това също е безспорен факт както за психолозите така и за физиолозите. С всеки един от тези три пункта вие сте съгласен. Нали?
— Разбира се, съгласен съм.
— Виждате ли, те са безспорни и не само за учените. Следователно, ние не можем да отричаме положителното въздействие от съединението в единно цяло на тези три положителни съставки.
Като психолог аз мога да предполагам, че при такова съединение в пространството се извършва психическа реакция. На нея реагира цялото пространство на Вселената. То приема новороденото и установява с него информационна връзка.
— Възможно е. Но какво значение има точното определяне на рожденната дата на човека?
— Огромно! Глобално! Това определя нивото на нашето собствено светоусещане. Ако ние сложим на първо място появата на бял свят на плода, то следователно, в нашето светоусещане материята е първична.
Ако ние сложим на първо място моментът на сливането на помислите на мъжа и жената, в нашето светоусещане първично ще бъде съзнанието. Следователно ще се формират различни култури, определящи и начина на живот. В първия случай ще се отдава предпочитание на материята, а във втория — на духовността. Гласен и негласен спор за това се води отдавна. Но за мен сега е очевидно безсмислието на този спор. Анастасия говори за сливането в единство не само на тези две понятия, но и на третото. Като се базираме на тейните твърдения можем да изградим теория за раждането на пълноценен човек, а също и възможностите за нейната реализация. Това е просто и достъпно за всеки. Но защо ние не реализираме нашите възможности? Защо е хаос в нашето съзнание, а животът ни преминава в суета, ето това е въпросът?