— Аз пък мисля, че за дата на раждане все пак трябва да се смята онзи ден и час, когато младенецът се появява на бял свят от утробата на майката. Само че да бъде по-точно — часът на поява на бял свят.
— Възможно е. Напълно е възможно! Но за мига на раждане все пак попитайте Анастасия.
— Ще попитам, и на мен самия ще ми бъде интересно да науча, кога конкретно аз съм се родил, кога се е родил моят син.
— Вашият син… Вие дойдохте при мен за съвет, а пък аз все за своето… Извинете ме, разприказвах се. Насъбрало ми се е. Разбирате ли, аз имам прием три пъти седмично. Хора идват със своите проблеми. Въпросите при всички са стандартни:как да възпитаваме детето си? Как да изградим контакт със сина или дъщерята? А детето е вече на десет, че и на петнадесет години. Да кажеш на човека: «Късно е братче, да възпитаваш» — значи да убиеш и последната му надежда. Ето как се налага, честно казано, да се занимавам с утешение.
— Ами че и моят син е вече на пет години Значи и аз съм закъснял?
— При вас, Владимир Николаевич, ситуацията е различна. Редом с вашия син е Анастасия. Не напразно тя не ви е разрешила да хвърлите детето в бита на нашия свят. Тя го възпитава в съответсвие с различна култура.
— Значи ли, че ние със сина ми сме хора от различни култури, а следователно няма и да се разберем никога?
— Родителите и децата винаги изглеждат като представители на привидно различни култури, различни мировъзрения. Всяко поколение си има свои приоритети. Наистина, разликата не е толкова ява, както във вашия случай. Моят съвет е: преди да общувате със сина си, посъветвайте се с Анастасия как да го направите по-добре. Внимателно се отнесете към онова, което тя ще ви каже. Вие сте чели много за възпитанието на децата, размишлявали сте. Сега ще ви бъде по-лесно да я разберете.
— Не винаги успявам да я разбера, даже след дълго време. Накои нейни изказвания предизвикват съмнения. Те са мистични и недоказуеми. Много от казаното от Анастасия аз изобщо се старая да не публикувам, защото често повече прилича на фантастика и …
Александър Сергеевич внезапно удари с ръка по масата и рязко, някак грубовато, ме прекъсна:
— Нямате право да постъпвате така. Ако вашият ум не позволява нещо да осъзнаете, дайте възможност други да направят това.
Не ми хареса резкия тон на психолога и смисъла на това, което каза. Не за първи път чувах или четях подобни изказвания по мой адрес. От тях излизаше, че съм някакъв малоумник и моята роля се свежда единствено до най-точното излагане на всичко казано от отшелницата от тайгата.Но умниците, които отправяха подобни заявления не отчитаха всичко. Аз реших да поставя на място психолога, който внезапно беше станал агресивен:
— Вие, разбира се, отнасяте себе си към онези, другите — способни да разберат всичко казано. Аз не съм психолог с научна степен, но даже на мен ми е ясна простата истина: ако публикувам всички недоказуеми и мистични изказвания, то като цяло към всичко, написано в книгите отношението ще бъде като към приказка. И ще бъде погребано всичко рационално, което може да бъде приложено в живота още днес. Като не публикувам някои мистични изказвания, аз може би спасявам по този начин рационалното.
— А конкретно можете ли да кажете за каква мистика става дума?
— Да, ето например каква. Тя каза, че е събрала от Вселената най-добрите съчетания от звуци, скрила ги е в текста на книгата и те ще влияят благотворно върху четящите.
— Да, помня това. Много добре го помня. Това е написано още в първата книга. Там е казано също, че въздействието им ще се усилва, ако четящият слуша при това природни звуци.
— Спомняте си, значи?И това,че тези думи звучат не само в текста на самата книга, а са поместени и на вътрешната страна на обложката. Помните ли? Издателите ме посъветваха така, за да заинтересуват читателите. Така и направих.
— И правилно сте постъпил.
— Правилно?! А знаете ли, че това изказване на обложката отблъсна мнозина от книгата. Мнозина го сметнаха за рекламен трик, за това и в пресата писаха. В някои от изданията аз го махнах от корицата. Много хора го смятат за мистично и измислица.