Като прочете този текст, той вдигна главичка от книгата е ме загледа право в очите някак въпросително. Аз мълчах, не разбирайки въпроса. Володя заговори някак обезпокоено.
— У мен не се появява представа, татко.
— Каква представа?
— Никаква представа не се получава. Или се е прекъснала или написаното в книжката не може да се представи. Когато мама Анастасия или дядовците говорят, всичко ясно се представя. Когато чета Неговата книга всичко още по-ясно се представя. Но от това, което е написано в тази книга представата е някаква обезобразена. Или тя у мен се е прекъснала.
— А защо ти е да си представяш? Защо да губиш време за представи?
— Ами че представата сама си идва, когато е истина… но сега не идва, значи… Сега ще се опитам да проверя. Може пък онези хора, за които пише в книжката как са търсели по цял ден храна, да са нямали очи? Защо са търсели по цял ден храна, когато тя винаги е била до тях?
После с детето започна да се случа нещо непонятно. Той изведнъж замижа и започна да опипва с една ръка тревата около себе си. Нещо намери, скъса го и го изяде. После стана на крака и без да отваря очи каза: «Може пък носле да са нямали». Затисна с пръсти ноздрите си и тръгна настрани от мен. Измина около петнадесет метра без да си отпушва носа, легна на тревата и издаде звук подобен на «а-а».
И веднага всичко наоколо се раздвижи. От дърветата на земята скочиха няколко катерички наведнъж. Те бягаха по тревата, разперили лапички и опашки като парашути, притичваха до лежащото на тревата дете, нещо слагаха до главичката му, скачаха по тревата към дърветата, катереха се по тях и отново се спускаха към земята.
Три вълка, които стояха по — встрани, също притичаха до лежащото на тревата дете и започнаха обезпокоено да стъпват край него.
Чу се прашене на съчки и от храстите, клатушкайки се бързо се появи млад мечок, после втори — по дребен, но по-пъргав.
Първият мечок подуши главата на детето и лизна ръката му, която все така запушваше носа. От храстите продължаваха да се появяват различни, големи и малки зверове от тайгата. Всички те също така обезпокоено стъпваха около лежащия на тревата малък човек, без изобщо да си обръщат внимание един на друг. Те явно не разбираха какво става с него.
Аз също отначало не можех да разбера странните действия на сина ми. После се досетих. Той изобразяваше безпомощен човек, лишен от зрение и обоняние. Произнасяният от време на време звук «а-а-а» съобщаваше на околното, че той иска да яде.
Катеричките както и преди притичваха и се връщаха, носейки и подреждайки до лежащото на тревата дете кедрови орехи, сухи гъби и други разни неща.
Една катеричка застана на задни лапички, а в предните държеше кедрова шишарка, от която започна бързо да изважда със зъбки ядките. Още една катеричка разчупваше ядките и трупаше на купчинка вече изчистените от черупката.
Но човекът не вземаше храната. Той както и преди лежеше със затворени очи и запушен нос и все така взискателно издаваше звука «а-а-а».
От храстите стремително изтича самур. Красиво пухкаво зверче с преливащи цветове на козината. Той направи два кръга около лежащото на тревата дете. Той бягаше без да обръща внимание на събралите се зверове. И зверовете, чието внимание беше изцяло погълнато само от необичайното поведение на детето, сякаш не забелязваха самура. Но когато той внезапно рязко се спря до купчинката изчистени от катеричките кедрови ядки и започна да ги яде, зверовете реагираха. Първи се озъбиха и настръхнаха вълците. Мечокът, който тъпчеше на едно място отначало замря втренчил се в самура, после го шляпна с лапа отстрани. Самурът излетя встрани, превътря се, но веднага скочи, чевръсто притича до лежащото дете и опря предните си лапки на гърдите му. Щом момченцето се опита отново да произнесе своето поредно взискателно «а-а-а», самурът веднага доближи муцунката си до отоворената уста на човека и сложи в нея сдъвканата храна.
Най-после Володя седна на тревата, отвори очи и отпуши носа си. Той огледа всички все още възбудени зверове, стана на крачета и започна да ги успокоява.
Зверовете по някаква, известна само на тях йерархия, по ред се доближава до малкия. Всеки получаваше възнаграждение. Вълците — плесване по хълбока, едният мечок Володя помилва с две ръце по муцуната, а на втория потърка с ръка носа. Самурът, който се въртеше в краката му, леко притисна с крак към земята, и когато той се обърна по гръб го почеса по гърдите.