Всяко звярче, получило своята награда. веднага тактично се оттегляше.
Володя взе от тревата шепа очистени кедрови ядки и направи на катеричките някакъв знак, очевидно означаващ, че е време да прекратят носенето. Макар че детето успокояваше зверовете, до този знак те продължаваха да го хранят и едва след това спряха.
Моят малък син се доближи до мен, подаде ми шепата ядки и каза:
— В представата, която се появява у мен, татко, на първите хора живели на Земята, не им е било нужно по цели дни да се занимават със събирателство и да си търсят храна. Те изобщо не са мислели за храната. Ти татко извини моята представа, но тя не е такава каквато са я описали умните учени в книжката, която донесе.
— Да, разбрах, съвсем не е такава.
Аз отново приседнах на могилката и Володя веднага се настани до мен и попита:
— Но защо са различни татко, моята представа и това, което се появява от написаното в книгата?
Сигурно и моята мисъл заработи както никога преди ускорено. Действително защо в учебниците за децата е написана такава абракадабра? Даже на възрастен човек, без да е запознат много с дивата природа му е ясно, че в топъл климат, а още повече тропически, е пълно с всякаква храна. Толкова много има, че и огромните животни — мамонти и слонове, спокойно са се изхранвали. Не са гладували и дребните животни. А човекът сред тях, най-развитото в интелектуален смисъл същество, трудно си е намирал прехрана. Това наистина е почти невъзможно да си представиш. Излиза, че повече хора, които изучават история чисто и просто не се замислят върху смисъла на написаното в историческите книги. Не съпоставят прочетеното с най-елементарната логика, а възприемат историческото минало такова, каквото им го поднасят.
Кажете например на дачника, който има участък само шестотин квадрата, че неговия съсед по цял ден ходи между храната, растяща по него и не може да си намери какво да яде. Дачникът ще помисли, че съседът му е човек, който меко казано е болен.
И детето, израснало в тайгата и опитало различни растения и плодове, не можеше да си представи защо е нужно да ги търси, ако те са просто до него. Освен това заобикалящите го животни са готови във всеки един момент да му служат, като го избавят от необходимостта да се катери по дървото за орехи или даже да ги чисти от черупките.
По-рано бях наблюдавал още един феномен. Всички женски зверове на територията на семейството на Анастасия, възприемат роденият от нея младенец като техен собствен. Този феномен е описан не само от мен. Известни са много случаи, когато животни са изхранвали човешко дете. Също така мнозина са наблюдавали как куче изхранва котенце. Или котка — малко кученце. Но животните имат особено отношение към човека.
Зверовете в тайгата винаги маркират своята територия. На тази територия живее семейството на Анастасия и затова към нея също има особено отношение. Защо всички зверове така се стремят към човека и са готови с огромно и трепетно желание да му служат? Защо на всеки от тях му е нужна ласката на човека? Както в къщи например, в съвременен апартамент живеят различни животни: котка, куче, папагалче — и всеки се стреми да получи от човека някакво внимание и като висша награда — ласка. Дори се ревнуват, ако човекът се отнася с повече внимание към някое от животните. Но това ни изглежда обикновено и привично. Тук, в тайгата, това изглежда малко необичайно, а фактически е същото уникално явление — всички животни се стремят да получат благодатната, излъчваща се от човека светлина, или чувства, или някакво там друго излъчване. Не е важно как ще бъде наречен този неоспорим факт. Важно е друго: в природата той съществува и трябва точно да знаем защо. Имало ли го е изначално, или човекът с векове е опитомявал животните? Възможно е той да е опитомил абсолютно всички.Нали и днес по всички континенти множество различни животни и птици служат на човека. Познават стопанина си. В Индия — слоновете и маймуните; в Средна Азия — камилите и магаретата. Почти навсякъде — кучетата, котките, кравите, конете, кокошките, гъските, соколите, делфините. Трудно е да се изброят всички. Главното е друго: те служат, и този феномен е известен едва ли не на всеки. Но кога е започнало това: преди три хиляди години, пет хиляди, десет хиляди? Или може би така си е било замислено от началото от Създателя, още при сътворението на природата? По-скоро е така. Ето и в Библията е казано: «Да определи предназначението на всички твари». А ако е било замислено и осъществено веднага, то човекът наистина не би трябвало да е имал проблеми с намирането на храната.