Но защо тогава с книгите по история за деца и възрастни се пише точно обратното? И това не е само у нас, в нашата страна, а по цял свят се внушава на хората този абсурд. Грешка? По-скоро не. Нещо много по-значимо стои зад това от простата грешка. Замисъл! И той е много необходим на някого. На кого? Защо? А ако се напише по различен начин? Ако се напише истината? И по цял свят да се напише в учебниците ето така например: «Първите хора живели някога на Земята, не са имали никакви проблеми с храната. Тях ги е заобикаляло велико многообразие от първокласна и полезна за здравето им храна». Но тогава… Тогава в много човешки глави ще възникне въпроса: «Къде се я дянало това многообразие и изобилие?Защо човек днес е длъжен като роб да работи на някого за парче хляб?» И най-важното, може да възникне и следният въпрос: «Доколко е безупречен сегашният път на развитие на човешкото общество?»
Как да отговоря на сина си, защо в «умната» книга — в учебника — е написан такъв абсурд? Той, живеещият в тайгата между преданни нему зверове, не може да си представи написаното от «умните хора».
Спомних си думите на Анастасия: «Действителността трябва да се възприема чрез самия себе си». И като се опитах да измъкна от положението казах на сина ми:
— Тази книжка не е обикновена. Ти трябва да провериш със своята представа всичко, което е написано тук. Защо да се опише онова, което и така ясно си представяш? Ето затова пишат обратното. За да можеш с представата си да провериш къде е истината, а къде напротив. Трябва да бъдеш по-внимателен Володя, разбираш ли ме?
— Аз, татко ще опитам да разбера защо не пишат истината. Но засега не разбирам. Има някои зверове, които замитат следите си с опашка. Други си строят лъжливи леговища, а има и такива които правят капани. Само че защо на хората са им нужни такива капани?
— Нали ти казвам, за да се развиват.
— А нима чрез истината не могат да се развиват?
— И с истината може… Но не по този начин.
— Там, където ти живееш татко с истината ли се развиват или с неистина?
— Всякак, и с истина, и неистина се опитвяат да постигнат ефективност в развитието. А ти Володя, често ли четеш книжки?
— Всеки ден.
— Какви? Кой ти ги дава?
— Мама Анастасия ми даде да прочета всички книжки, които си написал ти татко. Аз много бързо ги прочетох. Но всеки ден чета и други книжки. Такива, на които буквите им са различни и весели.
Отначало аз дори не обърнах внимание на думите му за някакви странни книжки с весели и различни букви.
Мама си обикнал, но не си познал любовта
В съзнанието ми се мярна страшна догадка. «Ако синът ми е прочел всички мои книги, то той прекрасно е осведомен за моето отношение към Анастасия в първите дни на запознанството ми с нея… Знае за това как я ругаех и дори исках да я ударя с пръчка. А кое дете, което обича майка си ще може да прости такова просташко поведение към нея? Без съмнение, всеки път като си спомня прочетеното, синът ми ще си мисли с неприязън за мен. Защо му е дала да прочете написаните от мен книги? По-добре изобщо да не можеше да чете. Или пък може да се е сетила да извади от книгите страниците, в които се говори за моето неблаговидно поведение?» Хванал се за тази надежда, аз внимателно попитах Володя:
— Ти, значи, Володоя, всички книжки, които написах си прочел?
— Да, татко, прочетох ги.
— И всичко ли което там е написано разбра?
— Не всичко разбрах, но мама Анастасия ми обясни как да разбирам неясното и аз разбрах.
— Какво ти обясни тя? Един пример от неразбраното можеш ли да приведеш?
— Мога. Аз не разбрах веднага, защо ти си се сърдил на мама Анастасия и си искал да я удариш. Тя е добра и красива. Тя те обича. А ти изобщо не си я обичал щом си я ругаел. Но после мама ми разказа всичко.
— Какво? Какво ти разказа тя?
— Мама Анастасия ми обясни, колко силно си обикнал ти, но не си познал любовта си. Но въпреки всичко, макар и с непозната любов, когато си се върнал там, където на хората им е трудно да живеят, си започнал да правиш това, за което те е помолила мама. Тя казва, че ти татко, всичко си правил по своему, както сам си смятал, че ще бъде по-добре. Но когато си си спомнил за мама си написал книжка, която хората са харесали. Хората започнали да пишат стихове и песни. Започнали да мислят хората как да направят доброто. Те стават все повече и повече хората, които мислят за доброто и хубавото. Значи ще бъде добро на цялата Земя. А теб също са те ругаели заради книжката, и са ти завиждали. Но ти тако си написал още една, после още и още. Някои хора започнали още повече да те ругаят. Но други, когато си отивал при тях са ти ръкопляскали и са разбирали написаното в книжките. Тя чувствали: такива книжки ти помага да напишеш все още неразпознатата от теб енергия на Любовта. И аз съм се родил защото ти много си искал да ме видиш, а и Любовта е искала. Ти си писал книжките татко, защото си искал да подготвиш хубав свеят за моето раждане. Само че не си успял съвсем да го подготвиш, когато съм се родил. Защото светът е много голям. Мама Анастасия каза, че трябва да бъда достоен за теб и за света. Трябва да порасна и всичко да разбера. И още мама каза, че никога не ти се е сърдила. Тя познала веднага енергията на Любовта. После мама ти прочела книжката, която е написана с не тъжни букви. Тя не ти е прочела цялата книга. Но това, което ти е рпочела ти си могал да го напишеш с разбираеми за много хора букви. И почти всичко се е получило правилно.