— Ето това е. В най-добрият случай от първата годинка. Но Анастасия показва как се формира човекът още преди… Сигурен съм, че сега си помислихте: «В утробата на майката». Но тя доказва, че родителите могат да формират бъдещото си дете още преди срещата на сперматозоида с яйцеклетката. И това е научно обяснимо. Анастасия стои по-високо от всички съществували някога на земята психолози. Нейните изказвания тежат, те обхващат всички периоди на развитие и възпитание на детето:предзачатъчния, зачатъчния, утробния и т.н.
Тя засяга теми, които не са могли да осъзнаят нито мъдреците от миналото, нито съвременните учени. Тя прави акцент върху онова, без което е невъзможно да се роди и възпита пълноцецен човек.
— Но аз не помня такова нещо. Не съм писал за периоди.
— Вие сте писали книгите свидетелствайки за събитията. Анастасия е разбирала, че ще пишете именно така. А по-нататък, следващ ход: тя сама е започнала да формира тези събития, като фактически е придала на най-великия научен труд увлекателна повествователна форма. Тя е сътворявала вашата книга със своя живот, носейки на хората безценни знания. Повечето читатели чувстват това интуитивно. Мнозина са във възторг от книгите, но не могат до край да осъзнаят причината за възхищението си, те приемат непознатата им по-рано информация на подсъзнателно ниво. Но тя може да бъде приемана и съзнателно. Сега ще ви докажа това. И така, пред нас е конспектът с изказванията на Анастасия за раждането на човека. Ние щателно го обработихме и коментирахме с моя колега. Той е кандидат на медицинските науки, сексопатолог и има прием в съседния кабинет. Ние проведохме експерименти и анализирахме ситуацията.
Александър Сергеевич отвори тетрадката си и някак развълнувано и тържествено започна да говори:
— И така, началото… Предзачатъчен период: В обозримото ни минало и настоящо общество той почти не е разглеждан като аспект от възпитанието на детето. Но днес е съвършено ясно: на Земята или някъде в безкрайните простори на Вселената е същестувала или съществува култура, при която взаимоотношенията между мъжа и жената са неизмеримо по-съвършени от сегашните. И предзачатъчния период е бил важна съставна част, а може би и основна, за възпитанието на човека. Анастасия, следвайки обичаите на непознатата за нас цивилизация, преди да зачене детето извършва определена подготовка. Тя е притъпила вашето сексуално влечение. По събитията, описани в книгата, за мен като психолог, това е лесно видимо. Ще напомня тяхната последователност. Вие с Анастасия сте в тайгата, пиете коняк, хапвате, Анастасия не докосва предложените от вас храна и алкохол. Тя съблича горната си дреха, ляга на тревата. Вие се поразявате от нейната природна красота, възниква естествено желание да овладеете прекрасното женско тяло. В сексуален порив вие правите опит за сближение, докосвате тялото й и… губите съзнание.Няма да навлизаме в подробности, как тя е изключила вашето съзнание. Важното е друго — в резултат на това вие сте престанали да възприемате Анастасия като обект за удовлетворяване на сексуални потребности. И самият вие го казвате, аз съм записал вашата фраза «И не помислях дори…»
— Да. Така е, след този случай у мен повече не са възниквали сексуални желания към Анастасия.
— Сега събитие второ — зачатието — разказ за културата на зачатие на детето. Нощувка в уютна землянка, аромат на суха трева и цветя. Но вие не сте свикнал да спите сам в тайгата и молите Анастасия да легне до вас. Вие вече разбирате, че ако тя е до вас, с вас не може да се случи нищо лошо. Тя ляга до вас. По такъв начин, в най-интимна обстановка, редом с вас се оказва най-прерасно женско тяло, което се отличава с още една особеност — излъчва здраве. За разлика от множеството видени от вас по-рано женски тела, то действително пращи от здраве.Вие чувствате ароматния дъх на Анастасия, но при това у вас не възниква сексуално влечение. То е изгонено от вас. Пространството е изчистено за друго психическо състояние — стремежът към продължение на рода. Вие мислите за син! За сина, който още го няма. Ето вашата фраза от книгата: «Хубаво би било моят син да се роди от Анастасия. Тя е толкова здрава. Значи и синът ще бъде здрав и красив». Неволно полагате ръка на гръдта на Анастасия, галите я, но това е вече друга ласка. Тя не е сексуална. Вие сякаш милвате сина си. После пишете за докосването на устните, за лекия дъх на Анастасия, а по-нататък… пълна липса на каквито и да било подробности. После вие описвате утрото, прекрасното настроение, усещането за нещо необикновено. Уверен съм, че издателите са ви предлагали, заради по-голямата популярност на книгата, да опишете онази нощ по-подробно.