— А отношението на вашия колега също ли се измени или остана предишното?
— Той самият се промени. Изобщо престана да пие, макар че и преди не е прекалявал с това, спря и да пуши. Най-любимото им занимание на него и жена му сега е рисуването.
— Рисуването? Да не би да рисуват?
— Те рисуват своето бъдещо родово имение, за което говори Анастасия. Те искат да вземат земя и да построят на нея… Неправилно се изразих, не да построят къща, а да положат основите на бъдещият райски кът за бъдещите си деца.
— За бъдещите?
— Да, за бъдещите. Неговата жена сега съжалява само за това, че зачеването е станало в апартамента, а не в собственото имение както казва Анастасия, в създаденото със собствени ръце пространство на любовта, в което жената трябва да се намира по време на бременността и в което трябва да стане раждането. Жената на колегата ми е убедена, че ще може да роди още едно дете. Колегата ми също е сигурен в това. Аз съм убеден че инстинктът за продължение на рода, който е присъщ на животните, се различава от човешкия по това, че животните се чифтосват, като се ръководят само от зова на природата. Като се занимава с т.нар. секс, човекът се оприличава на животните. Детето, появило се на бял свят вследствие на такъв процес, ще бъде получовек — полуживотно.
Истински човек може да се роди едва тогава, когато в сътворението участват присъщите само на човека енергии и чувства: любов,способността да се види бъдещето, осъзнаването на творимото. Думата «секс» тук не подхожда. Тя опошлява това действие. По-точна по смисъл тук ще бъде думата «сътворение». Когато мъжът и жената достигнат до състоянието, при което се извършва сътворение, тогава между тях се сключва съюз и в небесата. Този съюз е скрепен не с хартийка или ритуал, него го скрепява нещо неизмеримо по-голямо и значимо, и затова той ще бъде здрав и щастлив. И не бива да се мисли, че само младите могат да встъпят в такъв съюз. Примерът на моя колега доказва, че това е достъпно за хората от всяка възраст. Такъв съюз е възможен само в случай, че могат да разберат значимостта на казаното от Анастасия.
— Но какво се получава тогава? Всички онези, които имат печат за брачна регистрация в паспорта, всъщност не са женени хора?
— Печатът в паспорта — това е само една измислена от обществото условност. Хартийките, всевъзможните ритуали в разни времена и различни народи са се отличавали самовъншно, но същността им е една — въздействие на психиката, опит по изкуствен начин да създаде поне привидност на съюз между двама. И Анастасия точно отбелязва, като говори за него: «Лъжливият съюз е страшен. Децата! Разбираш ли, Владимир, децата! Те усещат искуствеността и лъжливостта на такъв съюз. И поставят децата под съмнение всичко казвано от родителите им. Децата подсъзнателно усещат лъжата още при зачатието си. И на тях им е зле от това». Оказва се, че съществува в природата, не изкуствен, а природен Божествен съюз. И на днешните хора е показано по какъв начин да го постигнат.
— Значи даже женените, имам предвид тези, които имат печат в паспорта, фактически трябва повторно да встъпят в брак със своя съпруг или съпруга?
— По-точно е да се каже, не повторно, а истински.
— Това ще е трудно да го разберат повече хора. Във всички страни са свикнали че сексът — това е най-голямото удоволствие и всички наред се занимават с това заради удоволствието.
— Лъжа е това, Владимир Нуколаевич. Деветдесет процента от мъжете не са способни да задоволят жените. Митът за това, че повечето хора получават от секса най-висша наслада е само психологическо внушение. Сексуалното влечение на човека се използва от търговската индустрия. Масата легални и нелегални порно списания — това са парични потоци. Те объркват главите на хората. Филмите, в които супермени от всякакви раси свободно удовлетворяват своите партньорки — също са бизнес. Ние просто се боим, стесняваме се да признаем един на друг това, че нямаме подходящи партньори. Но неоспоримият факт си остава. Шестдесет процента от сключените бракове се разпадат. Останалите 40% от семействата са далече от съвършенството. Постоянните съпружески изневери, и процъфтяването на проституцията свидетелстват за това. Удовлетворението, което ние изпитваме днес от секса далеч не е пълно. То е само малка част от присъщото на човека удовлетворение от истиснкото сътворение на двама. Божественото предназначение, което ние напразно търсим цял живот. «Не търсим където трябва!» Верността на казаното неоспоримо потвърждава самият живот.