Анастасия — като представител на култура на някаква древна цивилизация, за която нашите историци, сигурно нямат и представа — разрушава изградените стереотипи. За съвършенството на тази култура може да се съди и по отношението към бременната жена.
Задължително условие в тази култура е бременната жена девет месеца да се намира в онова място, където е заченала и също там да роди. Доколко това е важно?
С помощта на информацията, с която разполага съвременната наука, и чрез сравнителния анализ може да се докаже преимуществото на това твърдение. Мястото, където трябва да стане зачатието и износването на детето от майката е наречено имение. В него мъжът и жената със своите ръце са засадили градина с разнообразни растения. Физиолозите няма да отрекат важността на правилното хранене на бременната жена. За това са написани много научни и научно-популярни трудове. И какво? Трябва ли всяка бременна жена да ги изучава? Да забрави за всичко и усилено да преравя литературните източници: какво и как да употребява за храна? Трудно е да си представим такова нещо.
Даже ако всяка бременна жена би изучила тези научни трактати, пред нея непременно би застананала друга неразрешима задача:откъде да вземе препоръчания продукт.
Да си представим много богата съвременна семейна двойка. Материалните възможности позволяват да се купи всичко, за което може да се помисли. Илюзия! Няма и не може да има пари, позволяващи да се купи това, което поиска бременната жена, и именно в онзи момент в който го поиска. Имам предвид, че за никакви пари не могат да се купят например ябълки, близки по качество на онези, които може да откъсне жената от ябълката в своята градина и веднаха да я изяде. Следващият аспект е от психологичен характер, и той е не по-малко важен от физиологичния. Нека си представим и сравним две ситуации.
Първата — стандартна, каквато се случва с повечето хора. Да вземем младо семейство със средни или малко над средните доходи. Бременната жена живее с мъжа си в апартамент. Може ли тя да се храни достатъчно качествено? Не! Съвременните, дори и най-скъпите супермаркети не могат да ни предложат качествена храна. Консервираните и замразени хранителни продукти са неестествени за човека. Пазарите? Но и там продуктите, меко казано, са със съмнително качество. Дори частниците се научиха да използват всякакви химически добавки при отглеждането на хранителни продукти. Когато ги отглеждат за себе си е отделна работа, а когато ги отглеждат за продажба, стремежът да получат повече доходи ги подтиква към използването на всевъзможни стимулатори. Това го разбира всеки, и естествено се появява чувство на тревога при използването на храна с неизвестен произход.
Чувството на тревога!То е постоянен спътник на съвременния човек.
Върху бременната жена се стоварва нескончаем поток от информация за постоянните социални катаклизми и екологични бедствия. В нейното съзнание и подсъзнание расте тревогата за съдбата на бъдещото дете. А къде са, в какво са положителните фактори? Тях просто ги няма и не може да ги има в чудовишните битови условия, на които обричаме сами себе си. Дори в добре обзаведен апартамент ние привикваме към обстановката и тя престава да радва очите ни като поовехтее. Ние свикваме и с това, че в нашите домове вещите стареят и се чупят, също така привикваме и към знанието, че водопроводната вода е непригодна за пиене. И всичко това наоколо ясно го чувства бременната жена. Нищо не й остава, освен да се надява на «може би» и късмет. Това е единственото, на което тя може да разчита, намирайки се под давлението на безизходността.
Във втория случай — жената е обкръжена от пространство на Любов, както го нарича Анастасия, където освен удовлетворяването на физиологическите си потребности тя получава и най-мощно психологическо подхранване.
Съвременната наука може да изясни и докаже верността на почти всички твърдения на Анастасия. Те са съвсем прости и логични. Можем само да се учудваме, че произнасяйки толкова много преумни речи, не сме обърнали внимание на тях.
Обаче Анастасия говори и за загадъчни и необясними за съвременната наука явления.
«:Три главни точки, три първи плана на битието родителите длъжни са да предоставят на сътворението свое».
По-нататък тя казва, че за сливането в едно на трите загадъчни точки на битието в едно място, а именно в родовото имение, трябва да се случи следното: «На двама мислите с любов в единство да се слеят… Това е първата точка и се нарича тя — мисъл родителска… Точка втора, или по-вярно, още един човешки план ще се роди, нова звезда в небето ще изгрее, когато с мисли за творение прекрасно се слеят две тела… И трета точка — нов план в същото място трябва да се изгради. Там, където е заченато детето, там и раждането трябва да се състои. И редом да стои бащата. И ще възнесе, над тримата, венец, любящият ни наш Отец». Несъмнено, преимуществата на зачатието, износването и раждането на детето на едно място — в прекрасно родово имение — могат да бъдат научно доказани от физиолозите и психолозите. Но Анастасия говори за нещо по-голямо. Тя говори, че в този случай се получава пълна връзка на родения човек с Космоса. Защо? По какъв начин? Доколко е важен за бъдещия човек този подход към раждането му? Съвременните учени…